Натискам спирачките и рязко се отклонявам от магистралата. Отбивам в крайпътното място за отдих и безшумно паркирам далеч от другите коли. Тук спирам, избърсвам потта от лицето си и се облягам на седалката със затворени очи. „Какво се случи?“, „Какво сбърках?“, „Добре, че оцелях“ са само някои от въпросите, които се блъскат в главата ми, докато двигателят изстива и тишината постепенно започва да успокоява побеснелия пулс и нерви. „Как ще продължа?“ е въпросът, който все още не се е родил, но и той ще дойде.
Драматизмът в текста от този параграф може да съответства на ситуация, в която едва сте се измъкнали от преследвач сериен убиец или на косъм ви се е разминала автомобилна катастрофа с ужасяващи последици. Но силата на чувствата, които бихте изпитали в тези ситуации, може доста точно да описват и евентуално инвестиционния ви крах през 2022 година или пък някоя друга година. Година, в която сякаш след лудо препускане, стрес и нерви, всичко финансово негативно, което е можело да се случи, ви се е случило. Всяко предвиждане, всеки залог, всяко очакване, всеки опит да наваксате, да избиете, да надхитрите пазара, да направите само ето тази врътка е претърпяло крах и сте били изхвърлени като мръсно коте да си ближете раните в някой трънлив храст.
Този текст е за болката от загубата, равносметката, поуките и пътя напред при рисковото инвестиране. Той е за всеки един от нас, който вече е изпитал чувствата от претърпения неуспех, както и за тези, които все още не са… понеже им предстои. Защото е неизбежно.
„Най-важното в живота се състои не в това да използваме максимално своите успехи. Всеки глупак е способен на това. Действително важно е умението да извличаме полза от загубите. Това изисква ум, в това се заключава разликата между умния човек и глупака”.
Уилям Болито
Да напиша този материал се оказа малко по-трудно, отколкото си представях. В него липсва конкретиката, цифрите, математическите формули и графиките, с които съм свикнал да представям темите и които обикновено са логически лесни за извеждане, проследяване и описване. Не така стои въпроса обаче с невидимите аспекти, свързани с инвестирането – тези, които са скрити в нашите глави. А именно, с чувствата, настроенията и нагласите, които обаче макар да действат под повърхността, се оказват фундаментално важни. Именно те движат нашите действия и реално повлияват резултатите, които ще постигнем. Както авторът на една от най-интересните книги, които съм чел – The Psychology of Money (Морган Хаузел), споделя със своите читатели още от първа страница е, че “ключовото как се справяме с парите не е в това колко сме умни, а как постъпваме”.
За да разберем напълно как и защо действаме по определени начини, ние трябва да се впуснем в съвсем чужди за нас инвеститорите нематематически науки, като психология, а дори и философия. И макар да е трудно, аз все пак ще ви обещая, че след уводните думи текстът ще придобие малко по-структуриран облик и това, което искам да ви кажа, ще бъде максимално подредено и систематизирано.
Бих искал да мога да се похваля, че в цялата си инвестиционна кариера винаги съм успявал да спечеля от действията си и съм корифей на инвестирането. Но не мога. И аз както повечето хора правя грешки и аз като тях съм подвластен на процеси, по-големи от моята възможност да предвидя. Аз също имам бели коси от моментите, в които всъщност ми се е искало да нямам никаква коса, за да не я оскубя до косъм.
Мъдри хора са казали, че
„опитът е това, което получаваш, когато не получиш това, което искаш“,
така че аз се надявам болката от това, че невинаги получавах, каквото исках, да ми е позволила да придобия вторична полза от участието ми в рисковото инвестиране. Иначе не би имало никаква полза и всичко би било напразно. А ако не седна специално и не премисля и подредя научените уроци, получени заедно със звучните шамари на инвестиционните неуспехи, а ги оставя хаотично да витаят в главата ми, то се обричам на повтарянето им отново и отново до безкрай.
2022 година беше катастрофална за мен и първата такава в моята дългогодишна кариера в инвестирането на пазарите за акции. В рамките на миналата година моите инвестиции намаляха с малко над 50% и макар това да ме върна само с 2 години назад, чувствата, които породи, бяха силни и много болезнени. Чак сега, към средата на 2023 година, след един сравнително по-силен период от началото на годината имам възможност най-накрая да си поема дъх, да намаля темпото и стреса и да премисля отминалия период, за да си направя равносметка.
„Аз ти казах. Видя ли, че така стана?“ са едни от най-неприятните думи, които някой може да ти каже. Дори и да са изказани с грижа и добронамереност, винаги съм гледал на тях като на изречени от страхливец, който седи встрани и чака точния момент да те забоде с тях. И естествено той винаги успява да ги каже, когато най-много ще заболи.
„Казах ти да инвестираш консервативно!“
„Казах ти, че предстои рецесия!“
„Казах ти, че пазарът не може да бъде изпреварен!“
Винаги ми е било лесно да обърна гръб на човека, който ми ги казва, и да си запуша ушите. Но накъде да се обърна, когато започна да чувам, че самият аз ги изричам към себе си? Как да си запуша ушите, когато в главата ми нашепва този глас на страхливеца пораженец, който диктува:
„Откажи се, давай си на сигурно. Примири се с едни 8-10% доход на година и не се занимавай повече. Не те бива в това“.
Признавам си, че в най тежките моменти от миналата година, в отчаянието си и със сълзи на очи от гняв и безпомощност, подобно решение изглеждаше приемливо. Много близо бях до това да се предам и да се примиря, че няма да мога да „избия“ и ще минат години в консервативно инвестиране преди да мога да се върна обратно до предишните нива преди 2022 година. Но сега, след като бурята и най-лошото са отминали (това сякаш никога не е сигурно), мисленето е по-подредено и спокойно.
За мен беше кристално ясно, че много от емоциите, с които трябваше да жонглирам по време на този критичен и труден период, ме подвеждаха в още по-лоши избори и допринесоха съществено за увеличаването на моите загуби. Но докато този период траеше, за мен беше невъзможно да се занимая директно с тях. Сега вече желанието и амбицията ми са изцяло насочени към преосмисляне на периода и оптимизиране на процесите с цел отърсване от излишния допълнителен товар на самосаботиране.
Бих искал да споделя с вас своите мисли, защото вярвам първо, че те са универсални за всеки инвеститор, и второ защото смятам, че по този начин ще мога да ви помогна.
Този материал ще разделя на две части:
1. Защо изпитваме силни чувства, когато инвестираме? Защо ни боли толкова много?
2. Как да се справим с тези чувства и какъв е пътят напред?
Част 1. Защо изпитваме силни чувства, когато инвестираме? Защо ни боли толкова много?
Причините да изпитваме чувства по принцип са ясни – защото сме хора, а не роботи. Подвластни сме на човешката си природа и реагираме. Вярно, че различните характери изпитват чувствата с различна сила, но общият знаменател е в това, че всички страдаме и се чувстваме некомфортно, когато губим пари. Ако вземем репликата, изричана от един познат български актьор, че „Животът е радост и тъга“ и я наложим за сферата, за която си говорим, можем да кажем, че инвестирането е радост и тъга. И тук ще изведем една фундаментална истина, която някои начинаещи инвеститори вероятно не знаят, а други знаят, но не си дават добре сметка за това.
Финансовата печалба ВИНАГИ е преследвана от сянката на болката и страданието.
И макар в това изказване да няма някаква голяма изненада и дори на пръв поглед да изглежда честно и справедливо, то то е такова само на пръв поглед. А е несправедливо по две причини:
Първо, моля ви не се обърквайте, че негативните емоции се случват само и единствено, когато губите пари. Напротив. Пипалата на страданието при инвестирането се разпростират отвъд губенето на пари. Този черен октопод често се съюзява с амбицията (нашето его) и има способността да гризе съзнанието ви дори и когато печелите пари. „Но как така?“ ще попитате. Някои от вас, които са футболни фенове ще разберат за какво говоря, ако се сетят за един футболист – Кристиано Роналдо. Нееднократно съм го виждал да напуска футболния терен, изпитвайки вътрешно страдание, лесно разпознаваемо на лицето му, че не е вкарал три гола, а само два или не е вкарал нито един, въпреки че тимът му е победил. Това се нарича болна амбиция и тя е характерна не само за футбола, но и за всякаква друга сфера на живот, включително инвестициите.
Вероятно бихте казали, че болната амбиция и постигането на високи върхове вървят ръка за ръка. Ако този футболист нямаше болна амбиция, той нямаше да бъде един от най-добрите. Ние с това няма да спорим, но трябва ясно и точно да се осъзнава този факт. За всяко нещо се плаща определена цена и е ваша работа да решите дали сте склонни да я плащате. Но ако Вие нямате тази болна амбиция да бъдете най-успелият, най-известният или най-богатият, то тогава ние трябва да си поговорим за изграждане на механизмите, които да спрат опасността страданието при инвестирането да проникне в много посоки от Вашето съзнание и да Ви отрови. А без контрол и мерки то има потенциала да направи точно това. И когато се случи, бивате провокирани да поемате непремислени, внезапни действия, за да го потушите и да спре да ви боли. Тоест склонни сте към допускане на грешки.
Честно ли е страданието да е повече от радостта?
Ето няколко примера за това как страданието прескача своите правомощия справедливо да отговаря само за това как се чувстваме, когато губим пари, и вместо това се намесва в ситуации, в които би трябвало да се радваме или най-малкото да останем безразлични (представете си шахматна дъска с повече черни полета, отколкото бели или изображение на ин-ян, но с преобладаващо черно като на картинката горе).
Много хора, запознати с това, биха разпознали тези чувства като различни производни на ефекта FOMO (fear of missing out). Или другояче казано, резултат от едно непрекъснато неспокойствие и усещане, че каквото и да правиш все по някакъв начин се минаваш или пропускаш добри възможности.
След като видяхме, че страданието е нечестно от гледна точка на това, че прониква навсякъде, дори там където би трябвало въобще да го няма, нека ви кажа и втората причина защо това не ми се вижда съвсем честно. Научно доказано е, че чувството на страдание при загуба е много по-силно от радостта при печалбата. На английски това се нарича “loss aversion”.
Тази двойна несправедливост е просто ужасна. И макар нашият бунт срещу такава нечестност да би бил първоначално напълно безсмислен и безрезултатен, шансът за преодоляването ѝ започва от това да си давате сметка, че захващайки се с инвестиране, започвате една неравна битка със собствения си характер. Запомнете, че правилата на емоционалната игра при инвестиране са изначално срещу вас и маратонът, в който сте се включили, е хем изкачване по нанагорнище, хем с насрещен вятър.
в неравна борба срещу собствените ни емоции
Такава е играта, такива са правилата и вие ще трябва да играете по тях. Колкото и клиширано да звучи, реално не са външните обстоятелства тези, които ни причиняват болка, а как ние реагираме на тях. Тоест имаме поле за действие. По нанагорнището и с насрещния вятър ние имаме възможност да заякнем своето емоционално тяло, да променим статуквото и в крайна сметка да създадем повече бели полета на шахматната дъска. Нека поговорим повече за това как да го постигнем.
