Приятелка ме помоли да напиша повече за техническия анализ, какво е RSI, какво са Bollinger bands и така нататък. Други познати казват – пиши още за опциите, интересно ни е какво може да се прави с тях. И затова ще напиша. И все пак, това са теми и въпроси, които много лесно се откриват и проучват. Питаш Гугъл какво е RSI и той те насочва към безброй сайтове, измежду които Инвестопедия и получаваш каквото ти е необходимо. По-близки до мен са теми, които се занимават с психология, опит и лично преживяване. Те ми кореспондират по-добре. Обичам да пиша за неща, които предизвикват емоции в мен. Понякога статия се ражда вследствие на разгорещен спор или когато прочета в някой форум въпрос, който по някакъв начин засяга нещо лично в мен. Така се роди и тази статия.
Можем да кажем, че този текст е една идея по-отнесен от ежедневните теми на инвестирането. В него обръщам повече внимание на рамката, отколкото на конкретиката, с вярата, че именно добрата рамка е предпоставката за успех. Сякаш добрата рамка би могла да роди добра картина. Уверен съм, че паралелите с инвестирането ще бъдат успешно направени. Както казвам в статията „Само някои от нас“, чисто човешките умения, навиците и емоционалната интелигентност са условията за постижения в каквото и да е било начинание, в това число инвестициите. В този текст ще докосна и други качества и душевни настройки, които съм усетил и които вярвам, че биха били от полза.
Трудностите като предизвикателства, а не като проблеми
Може би с напредване на възрастта или кой знае, поради случайно случила се комбинация от преминати опитности и лична предразположеност на моя мозък, в последните няколко години изпитвам едно засилено душевно спокойствие по отношение на всичко, с което се занимавам. За разлика от предишните години, когато инвестирането ми е носило изключително много емоции, нерви и стрес, това сякаш започва да се променя и независимо от превратностите, изпуснатите ползи, неуспехи, а и множеството успехи, не успява да ме дестабилизира. Не ме накланя нито в посока на прекалено самочувствие и увереност, нито пък в отчаяние и съжаление. Чувства, които дълги години ме съпътстваха, и малко или много саботираха моя инвеститорски път и ме подхлъзваха към множеството поведенчески капани, с които вярвам сте се запознали от предишни мои статии.
Днес успявам да стоя здраво стъпил на земята и приемам действителността далеч по-философски. Дали правя 70% доходност (2023), или минус 60% (2022 година), приемам обстоятелствата такива каквито са, без излишна емоция. Сякаш в някакъв момент влязох в много добър синхрон и в хармония с живота и започнах да го разбирам по-добре. Това се отнася за всички сфери от моя живот – в личен план, професионален и инвеститорски. Което по никакъв начин не означава, че всичко е в пълен ред и върви безпроблемно. Но нещата, които изникват като препятствия и спънки вече виждам само като предизвикателства, абсолютно необходими за нормалното развитие на всеки един човек.
Когато постигнете добър душевен баланс, като страничен ефект вие ще придобиете и търпението да взимате инвестиционни решения на спокойствие и без напрежение. Решенията за една сфера от вашия живот няма да се явяват компенсаторни за друга. Аз бих искал да наричам това емоционална уравновесеност или емоционална увереност.
Съвсем наскоро ми попадна едно 6-минутно видео от един от любимите ми сайтове, от които черпя знания, мотивация и вдъхновение (TED talks). Видеото е на тема grit (вижте го в линка долу). Думата grit означава няколко неща, но в психологията се използва за описание на страстта и упоритостта на човека към дългосрочните цели. Става въпрос за имането на достатъчно издръжливост и отдаденост да останеш ангажиран с бъдещето си всеки ден, не само за седмица, не само за месец, а за години, и да работиш много усърдно, за да превърнеш мечтите си в реалност.
Анджела Дъкуърт, психолог и популярен автор, е водещ изследовател на grit. Тя твърди, че grit е по-надежден индикатор за бъдещия успех от таланта или интелигентността, защото не става въпрос само за наличието на специални умения, но и за мотивацията да продължиш да ги прилагаш въпреки пречките.
В основата на всяка успешна инвестиционна стратегия стои не само необходимостта да познаваме пазарите или пък да подберем правилните активи, а упоритостта. Тя е тази невидима сила, която позволява на успешните инвеститори да продължават напред, въпреки временните несгоди, уверени в дългосрочната перспектива на техните инвестиционни решения.
Силно вярвам, че всички ние притежаваме достатъчно качества, за да постигнем всичко, за което мечтаем. Но това, което ни спира от постигането на едно или друго, е нашата собствена липса на постоянство или мотивация. Тоест, семената са посети в нас, но не винаги покълват, Което е напълно окей, защото не можем да проявим тези качества във всички сфери и да бъдем абсолютни победители навсякъде. Не всичко ни интересува и не всичко ни носи необходимия трепет, за да имаме страстта, която Дъкуърт нарича grit. Най-вероятно вие сте експерти във Вашата работа, защото там е отишло най-много от вашето желание и постоянство. Въпросът обаче е да приемете този факт и когато го направите, да осъзнаете, че сами отговаряте за вашите сегашни и бъдещи успехи. Кое от семената ще се превърне в красиво цвете, ще зависи от това кое поливате и за кое се грижите.
Опитайте се да създадете около вас една положителна среда с дейности, които са ви интересни, и по този начин да държите мотивацията си винаги на високо ниво. Когато нещо е интересно, ние сме естествено мотивирани и имаме постоянството да го правим.
Говорейки си по темата за трудностите като предизвикателства, помислете и отговорете за себе си.
- Доколко сте готови да приемете временни неуспехи и грешки като част от пътя към дългосрочния успех в инвестирането?
GRIT – Силата на страстта и постоянството
Не на всяка цена
Дълго време емоциите в инвестирането директно се обвързваха с чувството ми, че трябва да постигна целите си напълно и на всяка цена. Частичният успех не беше опция и съответно това ми създаваше допълнително неудовлетворение. Както всяко друго нещо в живота, болната амбиция и перфекционизъм вървят ръка за ръка с напрежение. Животът рядко предоставя пълен успех и разочарованието винаги е за сметка на очакващия подобно развитие. Частичният успех аз възприемах като провал, без да съзирам, че в дългосрочен план несполуките са стъпалата, на които стъпваме и думата провал сама по себе си е безсмислена. В основата на това терзание бяха егото, което беше прекалено гордо да допуска грешки, както и страхът от такива. Ако можех да се върна 20 години назад, когато все още плахо прохождах в инвестициите, бих бил много по-дързък и рисков, предизвиквайки още в самото начало грешките и провалите, ведно с чувствата, които те носят, за да ги приема и преработя, а не да ги нося с мен като товар през годините. Винаги съм подхождал с изключително внимание и старание на всяка цена да заобиколя възможен провал. Да не сбъркам, да не се мина. Страхът от взимането на грешни решения сковаваше способността ми да взимам такива. А от което следваше, че поставените цели трябваше да бъдат по-ниски, за да бъдат непременно постигнати. Страхът от провал ме следваше навсякъде като сянка. От позицията на днешния ден ясно виждам, че подобен подход ограничава човешките възможности.
В днешни дни ми се струва, че хората изпитват дори и по-силен страх от провал и отхвърляне спрямо дните, в които аз се терзаех от подобни чувства, най-вече заради отвореността на света, социалните мрежи и по-широката публика, пред която сякаш сме изправени да се представяме. Като родител правя всичко възможно да науча децата ми да не се страхуват да правят грешки. Подтиквам ги да опитват много неща, тайно наблюдавайки техните опити и грешки и още по-тайно празнувайки тези грешки с осъзнаването на ползата от тях, което те все още не притежават. Говоря с тях и се старая да разберат, че процесът е по-важен от резултата и в дългосрочен план грешките и провалите са това, на което ще стъпят в годините, които ще последват.
С течение на времето се научих да приемам и да се съгласявам на умерени инвеститорски резултати. И това ме извежда на двоен печеливш път. От една страна се възползвам от грешките на рисковите играчи, прибирайки по-скромна годишна доходност, oт друга – елиминирам стреса от живота си. Не всичко вече е на всяка цена. Ако прочетете статията “За изпуснатите влакове“, ще усетите моята философия на отказ от това да гоня загубени каузи и желанието доброволно сам да се отказвам от ситуации, които ме напрягат или създават бъдещ потенциал за напрежение и грешки. На пръв поглед това сякаш противоречи на това, което наричат grit, да проявяваме една безкрайна упоритост и да блъскаме и блъскаме по някоя врата докато се отвори. Но има загубени каузи и е хубаво ако можем да осъзнаем на кои от тези затворени врати няма смисъл да тропаме, защото ни изтормозват психически, и вредата е повече от ползата. Забелязвам по себе си, а и в хора, с които общувам, как с годините човек наистина се научава да се отказва от разни неща и да пуска такива, които е стискал с всички сили. Бих си позволил да твърдя, че естественото осъзнаване на „не на всяка цена“ е най-доброто, което може да ви се случи, за да бъдете по-успешни инвеститори.
Ето и няколко въпроса, които могат да ви насочат или да ви дадат представа, дали вие сте в баланс по тази тема.
- Как балансирам между стремежа към финансов успех и нуждата от спокоен живот? Има ли нещо, което трябва да променя?
- Какви са моите основни страхове, свързани с инвестирането, и как те влияят на моите решения?
- В каква степен съм готов да променям своите инвестиционни стратегии в отговор на нуждата от личностно израстване и промени в живота ми?
Непрекъснатото очакване на утрешния ден.
Планирането на утрешния ден, на следващата година, както и на момента, в който ще се пенсионираме е важно и необходимо. Упорството и страстта, с които го правим, както вече ни каза Анджела Дъкуърт, са изключително важни. Светът е много парично ориентиран и много сфери от нашия живот зависят от това. Макар да се казва клиширано „не всичко е пари“, ако погледнем пирамидата на потребностите на Маслоу, можем лесно да заключим, че най-малко първите две нива на тази пирамида – физиологичните и екзистенциалните нужди не могат да бъдат задоволени без пари. А цялата пирамида се крепи върху тях. Така че правилно е да планираме днес, за да сме спокойни утре. Но това, което не е правилно и много хора попадаме в този капан, е да живеем с непрекъснатата мисъл за утрешния ден. Да отлагаме живота за момента, в който ще спечелим много пари и най-накрая ще започнем да живеем. Сякаш днес вече не е достатъчно хубаво.
По време на инвеститорския си живот аз многократно съм създавал различни видове екселски таблици за финансово планиране в дългосрочен хоризонт – за следващите 10, 15 или дори 20 години, което е правилно и аз поощрявам всеки да подходи по този начин, но уловката е, че тези мои планове будеха желанието времето, ако може някак по-бързо да премине, така че да достигна предвидените финансови цели и вече да съм богат. Подобни чувства неусетно ме налягаха, когато ставаше въпрос за изплащането на заеми. Месечното удовлетворение от намаляващата дължима сума напълно засенчваше осъзнаването, че с времето ние не само изплащаме дълга, но и остаряваме. Има ли нужда наистина толкова да се бърза? Фокусирането върху „тук и сега“ трябва да надделее и след като необходимото планиране за далечното бъдеще е положено, да оставим на мира нещата да се развиват от само себе си и да живеем пълноценно за деня.
Ако си спомним трите основни цели на парите, за които говоря в статията (Хайде на бас или “Опциите в инвестирането”),
- Да правят още пари
- Да носят сигурност
- Да купуват нещата, които ще ни носят удоволствие
вероятно има смисъл по-често да си напомняме, че парите определено служат и за удоволствие. Великолепна подкрепа на моята отскорошна промяна в мисленето, ми донесе книгата на Бил Пъркинс, “Die with zero“ (Да умреш с нула), за която съм писал в декемврийския брой на моя инвестиционен бюлетин (линк).
А кога мравката се забавлява?
Пъркинс започва текста си с приказката за мравката и щуреца. Честно казано се изненадах откъде Пъркинс знае за стихчето от моето детство – „Бабо мравке, где така?“, но се оказа, че това е басня на Езоп със същия смисъл. В нея идеята е, че мравката цяла година събира храна за зимата, докато скакалецът го е ударил на живот и нехае за задълженията и тежкия ден. Макар поуката от тази басня да е – работете днес, за да имате утре, Пъркинс въобще не без основание пита – „А кога мравката се забавлява“?
Помислете до каква степен този въпрос се отнася до вас. До такава степен сте се фокусирали върху първата или втората цел на парите – да правят пари и да създават сигурност, че сами да поставяте себе си в капана, да се взирате в прекалено далечния утрешен ден? До каква степен пренебрегвате факта, че животът е краен и спечелените пари и бъдещи инвеститорски успехи, ще бъдат напълно безсмислени в каквито и размери да са в ден, в който няма да може да се възползвате от тях? Разбира се, трудно е да се направи напълно точна сметка – парите хем да стигнат, хем да не останат след Вас, но съм сигурен, че идеята тук е ясна. Както във всичко друго, проповядването е за умереност, умереност и пак умереност. Ето ви и още няколко въпроса, върху които да поразсъждавате:
- Кога в моя живот съм мравката, и кога скакалеца и как това влияе на моето общо благополучие?
- Какви са моите ‘защо’ зад стремежа ми към финансова сигурност?
С това смятам да завърша този текст. Сигурен съм, че думите ми може с право да получат определението „джадайски мъдрости“, както шеговито спомена колега инвеститор, но съм силно убеден, че моделирането на човешките качества имат дълготрайна полза и ще повлияят на начина, по който инвестирате. Няма как да не се съгласите с мен, ако вземете за пример нашия прекрасен тенисист Григор Димитров. Гледайки неговите изяви в последните 1-2 години и слушайки начинът, по който говори и подхожда към своя спорт, аз усещам как психиката, устойчивостта и душевният му баланс влизат в синхрон с безспорните му качества и създават от него шампионът, който винаги сме знаели, че е. Без да го познавам лично, от думите му аз усещам как той се грижи и работи много за душевния и мисловен фитнес. Разбира се, че трябва да работим по техническите въпроси свързани с инвестирането и да тренираме форхенди и бекхенди в техническия и фундаментален анализ, но истински успешен инвестиционен шампион се става, когато се работи комплексно.
Бабо Мравке, где така?
– Бабо Мравке, где така?
– Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
– Днес Калинката е булка, та съм канен на свирня.
– А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?
– Ще поискам срам не срам, аз от твойто житце сбрано.
– Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!
