„Деляне, колко пъти да ти казвам? Научи се най-накрая да го оправяш това легло сутрин! Сестра ти, дето е на 13 години, се научи, ти не можеш. Ще завършиш училище догодина, не можа на елементарно нещо да свикнеш!“
Делян някой ден ще стане добър инженер, счетоводител, бизнесмен, но Делян никога няма да достигне върховете в професията, която ще избере. Сестрата на Делян също няма да е част от елита в това, с което се занимава, защото макар да има дисциплината да си оправя редовно леглото, на нея ѝ липсват други качества. Защото само някои от нас са замесени от уникално тесто, за да стигнат до най-горе.
За много от вас, инвеститорите в ценни книжа, доходност от няколко процента е диапазонът, който вярвате, че заслужавате, умеете да постигате и с който в крайна сметка ще се задоволите. Тази статия не е за вас и вие спокойно може да спрете да четете и да продължите своето ежедневие. Вашите пари са инвестирани в ултра консервативни активи и банкови депозити и за вас остава само при всеки удобен случай да убеждавате хората около вас, че това е истината и друга истина не съществува. И до голяма степен ще бъдете прави. Но не във всеки случай. Защото само някои от нас имат качествата, за да оборят това вярване.
“Gentlemen, you are the top 1% of all naval aviators — the elite, the BEST of the best.”
Viper (Top Gun, 1986)
Годината е 1989-та, качеството е отвратително, дублажът на всички герои е с монотонен, безизразен глас, озвучаващ и мъжете, и жените. Аз съм на 10 години, Топ Гън става любимият ми филм. Въпроси се раждат и започват да човъркат съзнанието ми. “Как се става част от елита? Как се издигаш до най-добрия от най-добрите? Докоснат от бога, със собствени сили или може би комбинация от двете?”
Днес ще говорим за тези качества, които са необходими на един инвеститор да бъде успешен. А за да бъдем напълно коректни и точни в разбирането си за успешен, ще дам своята дефиниция за инвестиционен успех.
Успешен инвеститор в ценни книжа ще нарека този, който година след година, непрекъснато успява да постига доходност подобна или над усреднената за пазара, който се чувства уравновесен и спокоен по отношение на своите инвестиции, има визия за бъдещето и залага на времето и сложната лихва да постигне прилично богатство след години на инвестиране. Този човек покрива своите парични нужди без притеснение и успява да изпълни своя план за предсрочно пенсиониране, за да се възползва от свободата независимо да избира как да прекарва своето време.
И така, нека започнем.
Само някои от нас имат необходимата дисциплина.
Колкото и банално и досадно да е оправянето на едно легло като действие, то не трябва да се разглежда в неговата полезност, а в индикацията му за качества на вашия характер. Качества, които могат да се окажат основоположни за това какъв човек сте и колко успешен бихте могли да бъдете в сферата, в която ще се занимавате. Доколко човек може да приучи себе си и да има постоянството да извършва действия, които най-вече не са му особено приятни, следвайки правила, които той самият е наложил, е показател за една голяма вътрешна сила, както и за много специфична душевност и нагласа към живота. Дете, което се е научило всеки ден да си оправя леглото не защото майка му така е казала, а по своя собствена, вътрешна мотивация, е уникално и рядко срещано. В подобна самодисциплина не е трудно да се съзре потенциала на бъдещи успехи.
Успехът в инвестирането е невъзможен без дисциплина. Ако всеки ден леглото ви е оправено, което разбира се е една метафора и синоним на думата дисциплина, нещо което само някои от нас притежават, то има шанс вие да сте човек с добри предпоставки за една успешна инвестиционна кариера. Дисциплината в инвестирането се състои в спазване на правила, строго следване на предварително подготвен план, устояване на чувства и изкушения, постоянство, упоритост и ако щете инат.
Дисциплината е арматурата в основата на бъдещите постижения и реализацията, в каквато и да е било област. Дисциплина е необходима, за да отслабнете, за да поддържате тялото си в кондиция или да научите музикален инструмент до съвършенство. Без нея хаосът преобладава, решенията са разпилени и непоследователни. Организацията не е на високото ниво, към което се стремим, и съответно резултатите са само посредствени. Без дисциплина шансът за класиране в училището „Топ Гън“, в класа на тези, които са най-добрите от най-добрите, е нулев.
Само някои от нас остават отворени към външни идеи и не спират да променят себе си самоволно, без външна намеса.
Достигането до някаква истина за нас и оставането непоклатими в нея е пагубно в света на инвестициите. Библията на инвестирането – „Интелигентният инвеститор“ от Бенджамин Греъм, е преиздавана четири пъти. Макар книгата да е актуална и до днес, нейният автор нееднократно открива части от нея, които не отговарят на високите му критерии за коректност и имат нужда от актуализация.
Великият физик и космолог Стивън Хокинг, занимаващ се с теории за черните дупки, изненадващо излиза пред света, оборва самия себе си и признава, че е сгрешил. Гъвкав дори и за теориите, с които е станал известен, той споделя, че всъщност черните дупки могат да излъчват радиация.
Кои сме ние в сравнение с тези хора, за да казваме „аз това го знам“ или „това е така“ с увереността на човек, който говори директно с боговете? Какъв шанс даваме на себе си да продължим да се развиваме, ако ударим спирачка на мозъка си да приема чужди идеи? Колко често бързаме да се изкажем, вместо да чуем, и втвърдяваме позицията си по инвеститорски въпроси, сякаш нашата правота автоматично ще се превърне в печалби?
Светът на финансите и инвестициите е динамичен и флуиден. Промените са константа, а способността ни да се адаптираме абсолютна необходимост. Признаването на грешки и нужда от промяна е сила, а не слабост. Гъвкавостта е умение и потенциал, а не проява на слабохарактерност. Постоянното слушане и подаване на нова информация към мозъка за оценка и анализ е упражнение, което ни извежда на пътя на непрекъснатото развитие.
Умението да държим отворен канала за приемане е една постоянна борба с нашето его, което във всеки един момент настоява, че ние знаем какво правим и знаем как да го правим. Егото се нуждае от това да се похвали, че е стигнало, успяло и спечелило. Само някои от нас притежават вътрешната сила – едно второ по-висше его, което да не разрешава на първото да надделява и да спира нашето развитие. Понякога има опасност преждевременните печалби и успехи на инвестиционния пазар да ни отклонят от верния път, заблуждавайки ни, че най-накрая сме му хванали цаката и знаем вярната формула за успех. Но това е химера, защото за получаването на нови идеи, нови хрумвания, нова информация, нови стратегии, няма крайна спирка, няма гараж Дружба.
Само някои от нас четат и само някои от нас дочитат докрай.
Много от хората, които започват да инвестират, са самоуки. Те не само че нямат икономическо или финансово образование, но преди да направят първата си сделка не са положили старание и прилежност да прочетат и вникнат в един базов минимум от книги за инвестиране. Те често влизат в инвестирането след препоръка на техен познат, претърпяват неуспехи и чак впоследствие започват лека-полека своето образование. Четенето и запознаването с материята на инвестирането в крайна сметка им дава обяснение защо се е стигнало до тези неуспехи и как реално работят пазарите. А ако обаче загубата на пари ги отчая, вместо да ги подтикне към това да потърсят информация, то обяснението за тях ще се изчерпи с лош късмет или лош период, който са уцелили.
Знанието, за която и да е област в живота идва от книгите, статиите, обученията, подкастите, конференциите и други места за обмяна на информация. Ако вие нямате желанието да се обучите, какви очаквания може да имате за своя успех? Ако не се качите на раменете на тези, които вече знаят и могат, вие сами се обричате да започнете от най-ниското стъпало.
Аз пиша дълги статии… обикновено. Статии, в които да мога спокойно да развия мисълта си и да накарам читателя да вникне и да ме разбере. Целта ми е да предам материята по начин, по който не просто да я изсипя отгоре ви като супа, а да ви накарам сами да вкусите думите, да започнете самостоятелно да разсъждавате и да достигнете до свои изводи.
Но практиката показва, че само някои от нас четат докрай. Останалите “вече знаят тези неща”. И тук, както с оправеното легло, дочитането е синоним на това, че не всички довършваме, каквото сме започнали. Четем, но не дочитаме. Учим, но не доучваме. Спазваме правила, но не винаги и не всички. Правим план, но не го следваме. Поставяме си цели, но не ги довършваме.
Животът в наши дни е много динамичен и се търсят и очакват бързи резултати. Така, както вече се изнервяме от това, че продуктът, който сме си поръчали от Амазон, ще дойде след два дни, а не след един, по същият начин изгубваме търпение, ако се налага да се вглъбим и да вникнем в нещо, което отнема повече време. Това би било ОК, ако ставаше въпрос да се дочакат новите безжични слушалки, но е пагубно, ако се търсят преките пътища и се чете по диагонала.
Само някои от нас имат правилно разбиране по отношение на емоциите.
Подценяването на емоциите е често срещан проблем при инвеститорите. Фокусът обикновено е изцяло в математическия свят, статистиката, вероятностите, шансовете, рисковете. Вниманието е насочено към суми, графики, цена (price), стойност (valuation), индикатори от техническия анализ, финансови отчети за фундаментален анализ, и т.н. Ако разгледате който и да било форум, в който инвестиционни въпроси се започват и дискутират, гореизброените теми присъстват в почти всички разисквания. Сякаш се предполага, че в момента, в който включите компютъра или телефона и се приготвите да извършите инвестиционна сделка, вие, човекът от плът и кръв, изведнъж се превръщате в робот, неподатлив на чувства. Същият вие, който до преди минута се е ядосал на кучето, че лае прекалено силно, извикал е от радост, че любимият му отбор е вкарал гол, и е изпитал любов, поглеждайки към 2-годишната си дъщеря. На практика обаче се случва точно обратното. Светът на инвестициите се оказва едно от местата, където не само че не се превръщате в безчувствен робот, а стe в арена на стихийни бури от чувства. Само някои от нас си дават сметка за това достатъчно добре, за да разберат, че начинът, по който реагираме при инвестиране, е един от най-важните фактори за това дали ще успеем или ще се провалим с трясък.
Ако кажеш на човек, който сега започва да се занимава с инвестиции, че например освен на техническия анализ трябва да обърне внимание на психология, той се смее. Ако му кажеш, че скоро ще установи, че всъщност не познава добре себе си и ще се изненада от своите реакции, чувства и постъпки, той се смее още по-силно. А ако споменеш философия в едно изречение с инвестиции, той вече спира да се смее и те гледа загрижено, защото смята, че вероятно се нуждаеш от помощ. Само някои от нас реално разбираме кои са основните движещи сили в света и че всичко останало е подвластно на тях. Дали в личните взаимоотношения, дали в кариерното развитие или в инвестициите, емоциите, поведенческите модели и начинът, по който работим с тях, ни подвежда по един или друг път, чиито крайни точки са далеч една от друга.
За това подценяване, разбира се, има обяснение. Едва в последния век хората започват да се занимават с психология и науки, които изследват причините за различните поведения. Чак сега ние откриваме определени поведенчески модели, които сме градили, откакто човечеството е започнало да съществува на Земята. Милиони години тези поведенчески модели са ни служили добре да се справяме с една трудна и враждебна среда за оцеляване. Но те не са адекватно адаптирани и настроени за търгуване с акции на Епъл и Тесла. Реакциите и поведението ни са подходящи да ни спасят от разярен мастодонт или да ни сплотят в общност от други като нас, но не и да ни кажат как най-правилно да постъпим, ако борсата падне с 35%.
Откриването на тази невидима сфера на силно влияние, тази скрита мафия подземни саботьори, се случва по два начина. Първият – чрез болезнен челен сблъсък с чувства, за които не сме и подозирали, че можем да изпитаме. Вторият – в книги и материали за поведенческо инвестиране. Автори като Джеймс Монтие, Морган Хаузел, Даниел Канеман, Джейсън Цвайг (книги) разкриват колко усилия са необходими, за да тръгнем срещу движението, да избегнем кратките пътища на добре отъпканите първосигнални реакции и да направим пъртина в дълбокия сняг на логическото мислене.
Само някои от нас имат смелостта да бъдат индивидуалисти.
Да се събираме на групи, за да ходим заедно на лов за диви животни, да се събираме в агитки, за да пеем заедно в подкрепа на любимия ни футболен отбор или да правим многолюдни митинги, за да отстояваме някаква кауза, са случаи, при които да си сред други има сериозно предимство пред това да бъдеш сам. Еволюцията ни е научила да бъдем социални същества, ползващи се от предимствата, които групата предлага. Психологически ние се чувстваме по-добре, когато сме в група. По-спокойни и по-уверени сме, когато сме заобиколени от хора, които мислят като нас и които ни приемат като един от тях. Чувството на сигурност, което стадният манталитет създава, се оказва изключително важен за нашето психично здраве. Ето защо да бъдеш индивидуалист е нещо неестествено, изключително и до някаква степен ненормално и нечовешко. Да си сам в разбиранията, мнението и действията си означава да вървиш срещу собствена си природа и само някои от нас притежават този признак на изключителна смелост и воля.
При хората, които задават често срещания въпрос в групите по инвестиции „Според вас дали да купя/продам тази акция?“, има една зависимост, която не осъзнават. За да спечелят от инвестиране, те трябва да открият нещо, което останалите към този момент не виждат. Именно тази разлика в разбиранията между индивида и останалите участници в пазарите носи повишената потенциална възможност.
Ако приемем, че „ефикасната пазарна хипотеза“ е вярна във всички случаи, то цените на активите би трябвало винаги абсолютно точно да отговарят на реалната им стойност или с други думи да не съществуват добри възможности за реализиране на печалба, защото не съществува актив, който да е временно подценен или надценен. Представете си също така, че всички участници на пазара с акции активно споделят информация в една голяма форумна група. Знанието между тях би било уеднаквено. Биха били уеднаквени и очакванията и разбиранията за цената на активите. Следователно и действията на всички пазарни участници се очаква да бъдат синхронни. Тоест потенциалът за изнамиране на нещо уникално ще бъде нулев. За щастие, в реалността теорията за ефикасната пазарна хипотеза не е вярна за всички случаи. Пазарите далеч не са оптимални. Има чувствително забавяне или липси в разпространението на информацията, а пазарните цени се формират от хора и следователно са несъвършени – удобни предпоставки за индивидуалистите да се възползват.
Характерно за индивидуализма в инвестирането (от английски – contrarian investing) е, че индивидът взима смели индивидуални решения, обратни на общата или преобладаващата оценка на пазара. Той провежда собствени проучвания, съставя си собствено мнение и извършва действия, за които поема цялата отговорност. Той не се оглежда, за да прехвърли вината за загубите си на някой друг, както и не търси на кого да благодари при успехите, освен на самия себе си. Този индивидуален инвеститор притежава достатъчна вътрешна сила да устоява на натиска, идващ от мнението на останалите пазарни участници. Действайки сам, той е имунизиран от груповото мислене и груповата съвместна илюзия за правота. Индивидуалният инвеститор не създава хайп, не надува спекулативни балони и до някаква степен е предпазен от тях, като е неподатлив на обща психоза и ентусиазъм.
И въпреки всичко между индивидуален инвеститор, който отказва да види истини, които пазарът вижда добре, и съзирането на грешки в това, което останалите смятат за правилно, има тънка линия. Индивидуалният инвеститор не трябва да действа обратно на пазара просто защото е избрал да страни от общото мнение, а защото е способен да взима самостоятелни решения, без да се влияе от него.
Само някои от нас имат късмет.
Ще бъде твърде наивно да смятаме, че късметът не е множител в уравнението на успеха. Представете си, че майката на Христо Стоичков пука гума по пътя, когато е трябвало да закара малкия Христо на първа тренировка, или пък Огнян Атанасов, човекът който пръв забелязва таланта му, отива да изпуши една цигара, точно когато бъдещият носител на златната топка, легендарен нападател на Барселона, вкарва гол и го впечатлява. Ако нямаше късмет, Христо Стоичков с целия си талант щеше да бъде световно неизвестен.
Лошият късмет може да бъде множител със стойност нула и всичките качества на света умножени по нула правят пак нула. А добрият късмет можем да определим като множител със стойност единица, което е една зелена улица за проявяване на всички тези уникални качества от рецептата на най-добрите и без които, колкото и късмет да имаш, шансовете за успех ще си останат малки.
Макар че има начини, чрез които тежестта на късмета в инвестирането може да бъде намалена и неговата сила във формулата да бъде дългосрочно минимизирана, само някои от нас си дават адекватна оценка кога са извадили добър късмет и кога са проявили невероятно умение.
В заключение можем да обобщим, че за да има някакви предпоставки за един инвеститор да постигне сериозни и постоянни успехи в своята дейност, той трябва да има минимален набор от следните умения:
- да е научен да спазва дисциплина,
- да е гъвкав и отворен към различно мнение и идеи,
- да има непрекъснато желание да се учи,
- да има упорството да довършва нещата докрай,
- да разбира и умее да се справя с емоциите,
- да бъде смел индивидуалист,
- да осъзнава ролята на късмета в цялото уравнение на успеха.
А на тези, които довършват четенето си докрай, подарявам част от текста на „Опасна зона“.
…Out along the edges
Always where I burn to be
The further on the edge
The hotter the intensity…
“Danger zone” by Kenny Loggins
Top Gun Soundtrack, 1986
