Темата за това кой може да се нарича инвеститор и кой спекулант сякаш винаги е била много актуална. По причини, които вероятно се коренят в миналото, специално в България смисълът на думата спекулант носи известни негативни характеристики. Дълго време спекулант бе наричан човек, който се опитва да прави някакъв вид далавера, често с цел да измами други хора и да спечели пари. От друга страна, думата инвестиция е сякаш носител на новото време, на перспективност, на предприемачество. За инвеститор се счита човек, който се предполага, че е интелигентен, креативен и енергичен търсач на умни начини за увеличаване на финансовия си капитал. Така заредени, тези думи продължават да носят подобни усещания. Дори и по смисъла на темата за финансови инвестиции, едното като че ли изглежда благородно занимание, докато на другото се гледа с известна доза презрение. Това е валидно в такава степен, че да те нарекат спекулант или не дай си боже да кажат, че ти не си никакъв инвеститор, защото спекулираш, се приема като тежка обида в инвестиционните кръгове. Макар за мен тази тема да е абсолютно безсмислена и да няма никакво практическо значение, реших да ѝ обърна малко внимание, за да демонстрирам всъщност, че тази дълбока граница, която се врязва между двете групи, е всъщност некоректна и приликите между инвеститор и спекулант са далеч повече от разликите. На практика доста усилия трябва да се положат, за да може реално да се демонстрират някакви съществени разлики, но нека започнем.
В зависимост от това кой сайт отворите, след като сте написали в Гугъл „Каква е разликата между инвеститор и спекулант“, различни ще са опитите да се открие такава разлика. Но едно нещо е подобно при всички от тях. В дефинициите преобладават думи като „обикновено“, „често“, „най-вече“ и т.н., с което се загатва, че в самите дефиниции е заложена предпазливост при рамкирането и прозират изключенията от нея, както и субективността на подобни твърди граници.
Вярвам ще се съгласите с мен, че независимо дали наричаме някого инвеститор или спекулант – той или тя имат сходна цел, която по никой начин не зависи от определението, което ще заслужи. Целта е да се спечелят пари. И двете групи купуват някакъв актив с надеждата той да се покачи в своята стойност, те да го продадат и да направят положителен баланс, тоест да реализират печалба. Тук няма две мнения и не би трябвало да има.
Следваща прилика е в това, че и двете групи търгуват с едни и същи видове активи, като няма никакво разграничение – спекулантите например да трябва да търгуват предимно с акции и имоти, а пък инвеститорите – с облигации, ценни метали или криптовалути. Нищо подобно – всички активи са достъпни и се използват от всички. Дори не може да се говори за предпочитания. Има хора, наричащи себе си инвеститори, които вярват, че биткойн е нещо, в което си заслужава да вложат парите си, смятайки че след 10-15 години това ще е световната валута. Също така има и търговци, извършващи почасови сделки с разлика няколко цента в най-стабилните активи. Всякакъв опит за изказване на любими активи на едната или другата група е силно некоректно и необосновано.
Продължаваме нататък. Твърди се, че спекулантите се различават от инвеститорите по това, че се опитват да правят маркет тайминг. Или с други думи, консултират се с движението на цената на актива и спрямо нея взимат решения дали е удачен момент за извършване на сделка. Издебват моментите, в които виждат полза за своите намерения. Това обаче е също така вярно и за групата, наричаща себе си инвеститори. Една от популярните стратегии за инвестиране – value investing, е именно свързана с откриването на моментно подценени големи и стабилни компании, чиято цена е паднала незаслужено. Тази стратегия се изповядва от известни инвеститори като Уорън Бъфет, чийто ментор написва библията в инвестирането – “Интелигентният инвеститор”, книга занимаваща се с такъв вид инвестиране. Това е маркет тайминг от най-чист вид и както казах често практикуван начин за влизане в позиция. Инвеститорите могат да наричат това си действие инвестиция, а спекулантите – възможност, но то е едно и също.
Има хора, които твърдят, че инвеститорите имат една малко по-различна и ако щете благородна мотивация, за да дадат парите си в дадено начинание. Ако вземем за пример инвестирането в акции на публично търгувани компании, можем да се опитаме да твърдим, че инвеститорите го правят без да влагат корист. Те харесват компанията и се опитват да я подпомогнат със своите пари, за да може тя да продължи своето развитие. Купувайки нейните акции, инвеститорите вероятно се чувстват съсобственици в компанията и започват да живеят с нейните успехи и неволи. На теория милеят за нея и стискат палци за успешно ѝ развитие. Според това твърдение на другия полюс обаче стоят спекулантите, чиито цели са далеч по-користни. Те нехаят за това колко успешна ще бъде дадена компания, стига те да успеят да изкарат пари от нея.
Тоест тук ние говорим за едно твърдение, което почива на базата на какво точно има в главата на един инвеститор и един спекулант, колко действително благороден наистина е инвеститорът и с какви точно чувства натиска бутона купувам, когато разменя парите си срещу даден актив. Но не е ли това нещо много субективно? Користен или безкористен е инвеститорът? С идеална цел ли купува акцията или има една скрита егоистична мисъл под повърхността? Интересно би било дали тази предполагаема привързаност и благородство, с които той инвестира, по някакъв начин биха се променили, ако компанията излезе с няколко поредни негативни тримесечни отчета и акцията ѝ се отправи стръмно надолу. Дали ако види, че бъдещето на неговата инвестиция от розово премине в други по-тъмни цветове ще остане верен и лоялен или ще помисли за парите си и ще потърси по-добро решение за тях, изоставяйки титлата инвеститор, превръщайки се в незаинтересован за компанията спекулант? За мен и този опит за разграничение на двете групи е пресилен и неубедителен, но нека продължим нататък.
Най-яростно граница между двете групи се слага с аргументите, свързани с дългосрочност на вложенията. Казва се, че ако някой влага парите си за дълго време, то той е инвеститор, а ако го прави за кратко, то той е спекулант. Тук разбира се уязвимото място на този опит за разграничение се състои в неопределеността на думите „дълго“ и „кратко“. Кой период от време е дълъг и кой – кратък? Къде можем да поставим разделителната линия – 10 години, 5 или 2? Ако вложите парите си в актив за повече от 2 години, Вие сте инвеститор, ако ли не – спекулант. Може би в главите си представяме, че ако един възрастен чичко, почти дядо, е купил акции на IBM, Епъл и Кока Кола преди 35 години и почти е забравил за тях, то той непременно трябва да е инвеститор. Та дори на външен вид би трябвало инвеститорът да прилича на Уорън Бъфет, подстриган по подобен начин, карайки стара кола и обличайки се със съвсем обикновени и незабележими дрехи. А в противоположния ъгъл е 20-годишен младеж – поколение Z, който днес е направил 100 сделки с биткойн и него можем да наричаме спекулант.
Нека отново вземем акциите за пример. Популярен вид инвестиционна стратегия е влагане на средства в акции на растежни компании – така нареченият growth investing. Характерно за компании от този тип е, че в началото на своето развитие те растат с голяма скорост следвайки S-образна крива, ако са успешни, разбира се. Динамиката при развитието на тези компании, които дълго време (години) се клатят на върха на игла, балансирайки между това дали ще се превърнат в успешна и стабилна компания или ще фалират, е изключително променлива и несигурна. Един уважаващ себе си инвеститор би трябвало непрекъснато да следи това развитие и отново и отново на всеки тримесечен отчет да взима решение дали да остави инвестицията в съответната компания, или да преразгледа решението си. Ако някой би искал да заклейми такъв вид инвестиране като спекулация, то той ще получи сериозен отпор от голяма гилдия от играчи на пазара, които гордо считат себе си за инвеститори и изповядват подобна инвестиционна стратегия.
Толерансът към риск е последната стрела в арсенала на желаещите непременно да има сериозна разделителна линия между едните и другите. Инвеститорите на теория се предполага, че са по-консервативни и предпочитат по-ниско рискови активи. Те обикновено диверсифицират вложенията си нашироко и на сигурно. Спекулантите пък са виждани като рискови, почти луди каскадьори, търсещи как да се метнат в най-дълбоката вода и да скочат от най-високия връх. Отново не мога да се съглася с този опит да се направи линия на разделение въз основа не на друго, а на характера на човек – дали е склонен към по-висок риск или не. Познавам хора, които яростно влагат парите си в бързи и рискови сделки в криптовалути, които диверсифицират нашироко и много умело и разумно калкулират този риск, а съм говорил и с хора, които държат парите си десетилетия в една единствена акция, обикновено дори в компанията, за която работят (като често вследствие от това, че същата тази компания изплаща част от възнаграждението им в свои акции). И те гордо наричат себе си инвеститори, че и дългосрочни инвеститори, осъзнаващи или неосъзнаващи степента на риск, който са поели. Те инвеститори ли са или неосъзнати спекуланти, защото, ако високият риск означава спекула, то те определено са спекуланти. Рискът от това да държат всичките си яйца в една кошница е огромен. Но ако им поставим този етикет, защото са поели несъобразен риск, това ще им донесе ли някаква съществена полза? И въобще правилно определение ли е в тази ситуация? Аз съм по-склонен да вярвам, че полза ще им донесе, ако някой поговори с тях за степента на риск, който са поели, за диверсификацията, за широките фондове, следящи индекси, в които биха могли да разпределят инвестициите си. Виждате колко смешно дори се получава, когато се опитаме да класифицираме точно този човечец.
И така, преди да завърша тази статия, нека задоволя донякъде нуждата да се сложи разделителна линия. Нека се съгласим, че по смисъла на подкрепа на някакъв бизнес или начинание влагането на пари срещу успеха на съответния бизнес не може да бъде наричано с думата инвестиция. Така както може да заложите, че даден отбор ще загуби мач и вие да спечелите пари от подобен спортен крах, то на финансовите пазари има възможност да заложите пари, че цената на даден актив ще падне, и да спечелите, ако това стане. Такъв вид залагане се нарича “shorting” или “къса позиция” на български. Тези, които използват подобни методи, можем, ако държим на това, да наречем спекуланти. Спекуланти можем да наричаме и тези, които използват опциите, друг популярен инструмент за залагания какво би се случило с цената на даден актив. Характерно за опциите и нещо, за което вероятно ще пиша допълнително малко по-подробно, е това, че те участват в така наречения „zero sum game“ или „игра с нулева сума“. Тук малко се отдалечавам от целта на този материал, но нека накратко кажа какво е игра с нулева сума. Ако потърсим значението на този израз в интернет, можем да прочетем, че това е математически или икономически модел, при който за да може един човек да спечели, друг или други трябва да загубят. Тоест е ситуация, в която няма как всички да спечелят.
И обратното, ако наистина трябва да даваме имена, бих казал, че тези, които влагат парите си в бизнес, преди той да е излязъл на публичния пазар, можем да ги наречем инвеститори. Те според мен наистина подкрепят развитието на една компания и помагат до голяма степен за нейния успешен старт и бъдещо развитие.
По смисъла на темата спекулант или инвеститор в контекста на финансовите инвестиции нуждата от класификация е безсмислена. Безсмислена е по подобен начин, както е безсмислено класифицирането на някой човек като нисък или висок, смел или страхлив, умен или глупав. Аз съм склонен да твърдя, че при определени обстоятелства и в конкретни ситуации мога да бъда приеман като висок, страхлив и умен, а в други като нисък, смел и глупав и все да съм си същия човек, който някой някъде се опитва да вкара в някаква измислена рамка. Може би ако някой иска да ме обиди, ще ме нарече с трите думи, които сметне, че ще ме обидят. А ако иска да ми направи комплимент, с други три. Но с това ще успее ли да ме промени или да ми създаде различно мнение за самия мен? Същото е и с това да наречете някого спекулант с насмешка или да опитате да го принизите по-ниско от себе си, смятайки себе си за инвеститор, като че ли в това има някаква по-висока стойност. Или пък да наречете някого инвеститор, влагайки подигравателност в думите си, че човекът по някакъв начин според вас е прекалено предпазлив, консервативен или не се хвърля да търгува всичко, което може да му хрумне.
До такава степен това е странно, ако не и смешно, че представете си има тестове, които Ви задават примерно 15 въпроса и накрая ще Ви отговорят дали Вие сте инвеститор или спекулант. От което ще последва какво? Нищо. И какво толкова, ако понякога Вие демонстрирате характеристики, които някой би определил повече като инвестиционни, а в друг период от време действате като спекуланти? Няма нищо по-нормално от това. Далеч по-важно е да бъдете гъвкави, динамични и отворени към всичко, което сметнете, че ще Ви бъде от полза, отколкото да робувате на някакви норми и ограничения, а още повече, когато се изказват като вид недостатък. Нито инвестирането има някакъв вид предимство и доказани успехи пред спекулантството по смисъла на тези размити граници на различните критерии, които разгледахме, нито пък обратното.
Моят съвет е всяко твърдение да бъде подлагано на съмнение и да не позволявате на никой опит да се сложат някакви граници, универсални истини и закони и да се наложат някакви строги линии на разделение да втвърдяват вашите позиции. Най-успешният вид по принцип в природата е гъвкавият и приспособимият, а не този, който се заинатява в дадено твърдение и държи на него с всички сили. В инвестиционните среди си заслужава много повече да се говори за финансови стратегии, подходи, диверсификация, дисциплина, план, иновативност, любознателност, визионерство и т.н., отколкото да се предъвква тази тема, от която никой няма полза.
И последно, с което ще завърша. Нека аз ви дам едно определение за инвеститор. Инвеститор можем да наречем човек, който прави всичко по силите си да се самоусъвършенства, обучава и интересува от всичко, което го прави по-добър човек. Той не жали време и средства, за да бъде инвеститор в развитието на своята личност.
