От доста време събирам емоционална енергия да напиша тази статия. Темата е многопластова, закача много чувствата и предизвиква разгорещени спорове.
Откъде да намеря смелост да кажа на хората, че това, което правят от години, няма смисъл? Все едно да призова: „Хайде закрийте всички форуми за инвестиции, прекратете всякакви дискусии, оставете книгите, които четете, и спрете всички опити. Пазарът не може да бъде изпреварен! Защо продължавате да се опитвате? Инвестирайте в широк индекс и идете да се занимавате с нещо друго“.
Но кой въобще би повярвал на това? Има ли смисъл в такова изказване и изобщо полезно ли е то за някого? Не трябва ли всички ние да преминем през подобен етап в инвестиционното си развитие, все едно сме деца, които се учат да карат колело и трябва да си обелят колената, за да се научат? И най-накрая кой въобще съм аз, че да давам подобна оценка, сякаш с моето изказване я правя свършен и категоричен факт? Ето такива мисли се блъскат в главата ми и в мен самия предизвикват много чувства… защото и аз съм като вас. И аз се опитвам да изпреваря пазара…
Целта на тази статия не е да откаже някого, който е тръгнал по този път, нито да осмее или атакува подобни опити. Целта е да достави достатъчно информация най-вече на хората, които тепърва започват с инвестиции. Забелязал съм следната тенденция при „новобранците“ – ако това са хора, които изкарват парите си с много труд и усилия, те пристъпват към идеята за инвестиции във фондовата борса внимателно, полека, дори и с недоверие. В самото начало много правилно се ориентират към по-консервативни инвестиции, които не изискват големи усилия, носят прилична доходност и при които рискът е умерен. Но както се казва, „Апетитът идва с яденето“, и те изведнъж преминават към активно управление на инвестициите си и съответните опити да изпреварят пазара. Съвсем естествено, рано или късно, те биват посичани, най-вече защото не знаят и не разбират шансовете си, така както много от играещите рулетка не знаят, че на всеки 100 долара казиното прибира малко над 5 (house edge). Тези хора правят скок в своите инвестиционни действия, без да са направили скок в знанията си. И съответно пазарът, тоест останалите участници, ги наказва.
Този текст смятам да разделя на три части, като първата ще се занимае главно с изясняване на същината на въпроса. Втората ще разгледа емоционалните причини, поради които ние правим опити да изпреварим пазара, а в третата, според мен най-интересната, ще поговорим защо е трудно да се успее.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИЗПРЕВАРИМ ПАЗАРА?
Редно е, понеже не всички са опитни инвеститори, а много от вас сега прохождат в тази територия, да започнем с отговора на два основни въпроса:
1. Какво означава „да изпревариш пазара“?
2. Защо въпросът „А ти успяваш ли да изпревариш пазара?” не е коректно зададен?
Нека се захванем с първия въпрос. Да изпревариш пазара в най-общия смисъл означава да постигнеш по-добра доходност, подбирайки сам своите инвестиции спрямо това да инвестираш във фонд, следящ икономиката като цяло. В статията „Ники, кажи как да инвестирам“ аз давам съвет на начинаещи инвеститори да инвестират във фондове, следящи индекса S&P500, който отразява движението на 500 големи компании от американската икономика. Исторически този индекс постига между 8-10% доходност на година. Да се опитвате да изпреварвате пазара означава само едно нещо – да не сте съгласни да получите 8-10% доходност на година от вашите инвестиции. Да се стремите към по-голяма доходност от тази. Нека използваме метафоричен пример да обясним това.
Представете си двама човека, които тръгват сутрин на работа. Единият се качва на колата и потегля спокойно. Той знае, че предвид трафика по това време, ще му отнеме средно 45 минути, за да стигне на работа в центъра на града. Слага си колана, отпива от кафето и спокойно потегля по обичайния си маршрут. Негов съсед, колега, обаче не е съгласен с това да пътува 45 минути. Досадно му е, пък и за какво си е купил мощна кола, ако ще трябва да се влачи като „всички останали“. Първото, което той прави като седне в колата, е да провери на GPS-a всички възможни маршрути и да избере този, по който има най-малко трафик. Избира и потегля. За разлика обаче от този на своя колега, неговият стил на каране е по-различен и той никога не си взима кафе в колата, защото то така или иначе ще се разлее. Вместо да се движи с движението, шофьорът на мощната кола, прави всякакви пируети и фокуси, като непрекъснато се престроява вляво и вдясно с идеята да стигне по-бързо, да изпревари трафика. Да спечели някоя и друга минута в пътната надпревара. Дали успява да го направи или не, ние няма да коментираме, защото не знаем, но ни дава възможност да поразсъждаваме по някои въпроси, за които ще говоря след малко.
Нека сега обърна внимание и на втория въпрос – „А ти успяваш ли да изпреварваш пазара?“. След като вече знаем какво означава да изпревариш пазара, нашият отговор следва да бъде изключително лесен. Ако го изпреварваме, отговаряме с „ДА“. Ако не го изпреварваме, отговаряме с „НЕ“, нали така? В примера с нашия неспокоен шофьор с мощната кола – ако е стигнал по-рано на работа, значи е изпреварил трафика, а ако е стигнал след своя спокоен колега, значи не е успял. Но така зададен, въпросът не е коректен. И тази некоректност мен лично ме притеснява, защото въпросът често бива дискутиран неправилно и изкривява заключенията. Колкото и малка да ви се струва на пръв поглед разликата, тя е съществена и е ключовата в цялата статия. Това, което много хора пропускат, задавайки въпроса „изпреварваш ли пазара?“, е думата „постоянно“ или „непрекъснато“. Нека зададем отново въпроса, но този път коректно.
“Успяваш ли непрекъснато да изпреварваш пазара?”
Успяваш ли непрекъснато да стигаш по-рано на работа, карайки като луд през движението? Ако направиш равносметка в края на годината – от 240 работни дни, в колко от тях успяваш да стигнеш по-рано? Ами по-късно? Защото в крайна сметка ако 40 пъти в годината успяваш да стигнеш по-рано, но през останалите 200 закъсняваш, значи ти не успяваш да изпревариш движението. И в крайна сметка не можеш да твърдиш подобно нещо и отговорът ти трябва да бъде НЕ.
Ако някой ме попита този въпрос, аз мога да му отговоря с таблицата по-долу, което е моята доходност към момента за 2023-та година. Както се вижда – за тази година, освен през месец април, отговорът е ДА. Към днешна дата е не само ДА, но два пъти ДА сравнено с S&P500, но дали ще бъде ДА и в края на годината, все още не знам. Но моля не ме питайте какво е било положението през миналата 2022 година. Предпочитам да си замълча. Така че избирателно, в зависимост какво целя, с кого говоря и какво искам да докажа, аз мога внимателно да подбера периода и да твърдя уверено, че ДА, за този период аз определено изпреварвам пазара. Така постъпват и много от останалите хора, за които е важно да убедят останалите, че те успяват да изпреварят пазара. А защо това е важно за тях, ще видим след малко.
Доходност за 2023 г. към този момент
Разликата в това да успяваш да изпревариш пазара днес и да успяваш да изпреварваш пазара по принцип е подобна на това да хвърлиш хартиено самолетче и то да прелети 2 метра и това да кацнеш на луната с космически кораб. Всеки може да бие пазара, така както всеки може да заложи еднократно на червено, когато играе на рулетка и да спечели. В това няма никакво съмнение. Трудността се състои в постоянното изпреварване на пазара, ден след ден, година след година, което се оказва изключително сложно, и доказано малко хора успяват да го постигат за целия период на своята инвестиционна кариера. И затова си има причини, с които ще се занимаем в третата част на този текст.
Противно на твърдението, че изпреварването на пазара е трудно, ако вземем периода от последните 10 години, всеки който вместо да купи с парите на цялата си инвестиция фонд следящ S&P500, е купил един от технологичните гиганти, Гугъл, Амазон, Фейсбук или Епъл, или дори комбинация от четирите, той или тя ще са изпреварили индекса с между 3 до 6 пъти. Всеки, който е направил това, може да каже, че ДА, изпреварил е пазара за период от 10 години. И макар в момента подобно действие да ни се струва като добра идея, ние смятаме така, само и единствено защото гледаме назад във времето. И вероятно гледаме избирателно, затваряйки си очите за цялата 2022 год., когато тези акции се сринаха, връщайки инвеститорите им години назад (за тяхно щастие почти възстановявайки предишните нива през тази година), но каква е гаранцията, че това няма да се повтори следващата година. На коя единствена акция бихте заложили в момента всичките си пари, за да изпреварите пазара в следващите 10 години? Едва ли има и един инвеститор на света, който би направил подобно нещо. Защото то е абсурдно.
Сравнителна графика на процентното нарастване стойността на акциите на S&P500,
и Гугъл, Епъл, Фейсбук и Амазон за последните 10 години.
Разбира се, това, че нещо е трудно, по никакъв начин не означава, че не трябва да се опитваме да го правим. Понякога гъделът и удоволствието е именно в това да успеем в нещо трудно. Представям си, че това е една от основните причини, за да правим тези непрекъснати опити. Но има смисъл да се замислим и за нещо друго. Каква е цената, която плащаме или сме готови да платим, за да постигнем тази цел? В живота всичко е компромис, като дори английското “trade-off” го описва още по-добре. Какво трябва да дадем, за да постигнем тази трудна задача да изпреварваме движението или да изпреварваме пазара? Колко голям риск сме готови да поемем за това? Опитите на нашия познат агресивен шофьор да стигне преди своя колега – на каква цена са? Колко пъти е спиран от полицията за превишена скорост или неправилно изпреварване? Колко пъти е бил на косъм да предизвика катастрофа и въобще да не стигне? Би ли имал той някаква полза от това 239 дни в годината да спестява по 1 минута, но на 240-тия да удари колата си и тя да отиде за няколко дни в сервиз и той в това време да се движи с градския транспорт и да пътува час и половина?
В инвестиционните среди цената, която плащаме за опитите си да изпреварим пазара, се изразява в няколко неща. Ще изброя само основните:
– Повишен риск. След като сме се отказали от питомното (8-10% доходност на година) и гоним дивото, ние поемаме по-голям риск. Ако сме шофьори, вместо да стигнем по-рано, всъщност има вероятност да закъснеем. А когато говорим за инвестициите си, не само може да не направим 8-10%, до голяма степен гарантирани с пасивното инвестиране в широк фонд, но и да загубим пари.
– Време и енергия. Налага се да отделяме много време да четем, да учим, да проучваме, да избираме, да съставяме портфолио, да следим всякаква информация за компаниите, които притежаваме, или пък се налага да правим непрекъснат технически анализ и чести сделки, в зависимост от стратегията, която сме избрали.
– Управляваме концентрирано, вместо диверсифицирано портфолио, което е по-волатилно, тоест търпи по-рязка и внезапна промяна в цената, в сравнение с фонд, следящ широк индекс. Съответно сме по-уязвими от промените на цените на активите, които сме избрали.
– По-податливи сме на емоции, поведенчески модели и по-лесно падаме в капани, които ни дебнат.
– Хабим повече нерви и сме с повишени нива на стрес.
