ЗАЩО СЕ ОПИТВАМЕ ДА ИЗПРЕВАРИМ ПАЗАРА?
Темата за изпреварването на пазара е емоционална. Тя е такава, защото самото желание да спечелим повече, отколкото ни се полага, е емоционално и съвсем естествено човешко чувство, на което повечето от нас сме подвластни. Тя може да е породена от нашето его, от желанието ни да се докажем, да „успеем“, да видят другите, че сме интелигентни и превъзхождаме средностатистическия инвеститор, за да не сме скучния шофьор, който знае наизуст номера на колата, зад която се движи вече половин час, защото сме борбени, съревнователни и вероятно с високо самочувствие за самите себе си. И не на последно място, разбира се, защото вярваме, че можем да го направим. Особено поглеждайки назад в историческите графики на движението на цените на отделни компании – “Ето вижда се – само ако бях инвестирал в тази или онази компания и щях да съм напред“ и т.н. Но понеже цялата идея за изпреварването на пазара е свързана с много чувства и емоции, тръгвайки по този път, ние полагаме една нестабилна основа, върху която ще трябва да градим. Защото, ако успехът носи удовлетворение, радост, гордост и ако щете чувство за това, че сте по-добри от останалите, то загубата или дори опасението от нея ще носи страх, неудовлетворение, самообвинение и намаляване на самочувствието. Емоциите и инвестициите са като вода и олио. Ето защо за тръгналите по този път, изграждането на желязна дисциплина, план и стратегия са изключително важни за минимизирането на емоциите и повишаването на шанса за постоянен успех в поставената задача. А впрочем това важи за всяка област в живота, в която искате да се изкачите до върха. Защото изпреварването на пазара е запазено за елитна група от инвеститори и е своеобразен връх. Като под елитна група по никакъв начин нямам предвид гениална група, а по-скоро дисциплинирана, знаеща и опитна група. Некултивирането на тези качества е една от честите причини, поради които масата от инвеститори не успява в това начинание.
Има доста научни проучвания по въпроса защо макар да знаят, че поемат голям риск, инвеститорите го правят. В своята лекция от формата ТЕД – “Защо поемаме финансови рискове”, Елиз Пейзан представя интересно изследване, което твърди, че сме вътрешно програмирани да поемаме риск и много често се поддаваме на желанието да се откажем от сигурното само защото ни се струва, че ще получим повече, че няма как да не получим повече. Независимо дали искаме да си го признаем или не, ние сме алчни. Сякаш нещо ни заслепява и забравяме за риска, отхвърляме възможността, че точно ние ще загубим, категорично надценяваме уменията си и се опираме на предишни успехи, все едно те непременно гарантират бъдещи такива. Доказано е, че поемането на рискове води до отделяне на допамин, дори и когато рискът не донесе награда. Просто така е устроен човешкият мозък. Учените разглеждат този въпрос като феномен. Защо знаем, че казината печелят, а хората, които играят в тях, губят и въпреки това влизаме в казиното? Защо купуваме лотариен билет при тотално абсурдния шанс да спечелим джакпота? Защо миналата седмица аз си купих лотариен билет, който по чудо взе, че удвои парите, които бях дал за него, и даже обмислям с печалбата да си купя 2 нови билета, като съм напълно наясно, че и двата ще загубят? Ако не веднага, то до един-два тиража. В крайна сметка ново чудо ли очаквам? И всъщност не е ли истинският trade-off, между който се налага да избираме – да бъдем дисциплинирани, ако щете скучни, или да мечтаем за чудеса.
ЗАЩО Е ТРУДНО?
Време е да поговорим и за най-интересната част от този текст, а именно защо е трудно да се изпревари пазара и какво се знае по тази тема. Нека започнем с разговор по една теория – „Хипотезата за ефективния пазар“ или от английски Efficient Market Hypothesis, представена още през 70-те години на миналия век. Ефективен в смисъл на оптимален, правилен, точен. Тази хипотеза твърди, че пазарите много точно отразяват реалната стойност на компаниите към даден момент на база на цялата информация, която се знае за тях, и за състоянието на икономиката като цяло. Тоест всичкото знание вече е калкулирано в цената и не може да се очакват големи изненади. Бъдещето сякаш вече е предвидено и акцията е оценена адекватно.
Представете си, че искате да продадете старата си кола. Ако не е налична цялата информация за тази кола, например не се знае, че преди година сте ударили колата с висока скорост и шасито е изкривено (на външен вид не си личи), вие вероятно ще може да я продадете на по-висока цена, отколкото пазарът би дал за нея, в състоянието, в което е. И вие ще реализирате по-голяма печалба от тази, която да кажем заслужавате. Но ако вие предоставите тази информация и изобщо цялата история от момента, в който я притежавате, то сделката ще бъде извършена на много по-точна и адекватна цена. Или ако изменим малко примера и кажем, че вие сте прекупвач, какъвто впрочем сте, когато търгувате с акции и искате да реализирате печалба, то вие бихте могли да се възползвате от факта, че сте наясно с повредата, тоест имате цялата налична информация, и купувате колата евтино, но я продавате скъпо, защото този, на когото я продавате, все още не разполага с тази информация.
При акциите, за да изпреварите доходността, която усреднено икономиката дава при пасивното инвестиране в широк фонд, вие трябва да се възползвате или от липса на някаква информация за определена компания, или разминаване в тълкуванието ѝ, което аз наричам обща заблуда на останалите инвеститори. Нека дам примери, за да стане по-ясно.
Първи пример. Представете си, че в настоящия момент притежавате акции на компанията Х. Ако вие първи разберете, че нейният изпълнителен директор, световноизвестна харизматична личност, е претърпял катастрофа и е в болница с опасност за живота (може би знаете първи, защото се е блъснал именно във Вашата кола…), вие може да продадете акциите на тази компания преди останалите участници да разберат новината и съответно да успеете да реализирате далеч по-успешна сделка, освобождавайки се от тези акции. Това се случва преди информацията да се разпространи и цената на акцията да спадне рязко, защото акционерите ще очакват бъдещи проблеми в управлението на компанията без силната личност на изпълнителния директор.
Втори пример. Представете си, че през 2014 година вие решавате да купите акции на сега вече известна компания за електрически коли. Към 2014 година вие сте притежавали същото знание, което и пазарът има за тази акция, нищо допълнително, но вие сте инвестирали в нея на много ниска цена, защото към онзи момент пазарът не я е преценил като обещаваща. Един ден се събуждате след 7 години и установявате, че стойността на тези акции е пораснала сериозно и ако ги продадете, ще спечелите много пари. В този пример вие сте се възползвали от пазарната заблуда към 2014 година, че електрическите коли няма да бъдат толкова популярни след само 7 години или че конкретно тази компания няма да постигне успеха, който е постигнала.
Трети пример, още по-труден за осъществяване, използвайки две заблуди в рамките на една година. Инвестирал сте в компанията Zoom (ZM) през 2020 година по време на Ковид пандемията, възползвайки се от заблудата, че компаниите за дистанционна работа, като Зуум, няма да бъдат толкова критично необходими по време на този период. След това сте я продал, след като цената на акцията ѝ е скочила няколко пъти, но точно преди да падне обратно на ниски нива, възползвайки се от втората заблуда, че тази компания ще продължи да бъде толкова използвана след пандемията и да бъде уникална сред нейните конкуренти.
Вие вероятно вече забелязвате, че използвам думата „заблуда“ като синоним на „недооценяване на информацията“, „недовиждане“ или пък обратното – „визионерско виждане в бъдещето“. И трите неща описват ситуация, в която има сериозно разминаване в гледните точки по отношение на една компания. Например – излиза финансов отчет, всички прочитат една и съща информация, но я тълкуват по различен начин и виждат бъдещето ѝ различно. Едните си казват:
„Да, компанията е сключила договор с толкова и толкова нови клиенти, но са малки клиенти. Това не е добре. Защо няма големи клиенти?“,
а в същото време други си казват:
„Да, компанията е сключила договор с толкова и толкова нови клиенти и те са малки клиенти, което е добре, защото компанията настъпва на пазара на малките клиенти“.
В зависимост от това дали информацията е изтълкувана като негативна или позитивна за компанията, съответните реакции ще настъпят в действията на инвеститорите. Понякога съм бил свидетел да се обсъжда дори и тонът, с който изпълнителният директор или финансовият директор презентират отчета. Тези, които интерпретират тона като песимистичен и виждат финансовия отчет като негативен, ще продадат своите акции, очаквайки негативно бъдеще. Тези, които тълкуват отчета като положителен и чуват окуражителни нотки в речта на презентатора, ще искат да купят повече, защото виждат светло бъдеще. Ако продаващите са повече от купуващите, цената ще спадне, и обратното. В крайна сметка именно бъдещето ще покаже кое мнение е било правилно и съответно ще награди адекватно инвеститорите за тяхното решение.
Теорията за „Хипотезата за ефективния пазар“ твърди, че подобни разминавания са редки и най-вече краткотрайни. Според нея пазарът бързо се адаптира към знанието, било то новини около компанията, за която става въпрос, или току-що излезлия финансов отчет, който елиминира краткотрайните заблуди, и съответно потенциала, който те носят за реализиране на печалба вследствие разминаването в очакванията. Тоест можем да кажем, че ДА, съществуват възможности, съществуват и хора, които успяват да правят това, но представете си нивото на техните умения, степента на задълбоченост и съсредоточаване, способността да виждат отвъд – там, където другите очевидно не успяват. Представете си колко голяма подготовка е необходима, колко книги трябва да бъдат изчетени, колко провала трябва да бъдат претърпени, за да се изгради това граничещо със свръхестествено качество да виждаш в бъдещето, напук на общото мнение. Представете си също така необходимото ниво на самодисциплина и самостоятелност във взимането на решения, за да се възползвате от това, което останалите виждат точно наобратно. Много е важно тук да се разбере, че един от най-силните поведенчески модели, а именно „следване на стадото“, е пагубен за крайния успех. Защото, ако ние правим това, което прави пазарът, то в цената вече ще е калкулирана цялата информация и ние не бихме могли да се възползваме от каквато и да било разлика в очакванията. Тоест индивидуалността във взимането на решения, както и съзирането на ниши преди останалите инвеститори и съответно изоставянето им навреме, и откриването на следващи възможности, са важни в умението да се изпреварва пазара.
Пример за подобна ниша, която преди няколко години първоначално бе открита и осъзната от сравнително малка част от инвестиционното общество, бяха компаниите, чийто бизнес модел предполага изработването на един софтуерен продукт и продаването му многократно, сключвайки договори за ползването на продукта за няколко години напред. Така наречените SaaS – software as a service (Софтуер като услуга) компании, работещи с голям марджин поради липсата на физически продукт и липсата на големи разходи за непрекъснатото му изработване. Инвеститорите откриха, че развитието на тези компании може да нараства много по-бързо и много по-предвидимо от да речем компания производител на хладилници. Сключените дългогодишни договори гарантират приходите за идните години, а изнамирането на нови клиенти и надграждането на продукта пък гарантира бъдещия ръст с големи темпове. Инвестиции в подобни компании изпреварваха пазара многократно в продължение на няколко години, но информацията и пазарът в един момент наваксаха и процентите доходност от притежанието на акции на подобни компании намаляха.
Понякога процесът на уравновесяване протича през преминаване в крайности. Когато информацията се разпространи се създава еуфория и много хора започват да купуват акции на тези компании, надявайки се на добри печалби и доходност, изпреварваща пазара, каквито са видели за предишни периоди. Това води до допълнително завишаване на цената на тези акции. Те стават надценени. И в един момент се случва така наречената пазарна ротация. Едновременно, сякаш координирано, инвеститорите, които са купили акции по-рано, преценяват, че цената е вече прекалено висока, не отговаря на потенциала на компанията и продават своите акции. Те реализират добри печалби, обикновено за сметка на тези, които са се включили последни и се насочват към други сектори или възможности, в които да инвестират. Като резултат цената пада и постепенно се уравновесява след адекватна преоценка.
Откриват се възможности на прекомерни очаквания и заблуди, от които се възползват само най-подготвените инвеститори и обикновено най-първо съзрелите възможността. Но колко от тях умеят да се адаптират и непрекъснато, наблягам на думата непрекъснато, да повтарят своя успех? Трудно може да се назове конкретен процент от всички инвеститори, част от които са професионалисти, тоест с това си изкарват прехраната, които успяват да изпреварват пазара, но се говори за 20 и по-малко процента. И тези цифри са условни, защото, както си говорихме по-рано, те винаги, ама абсолютно винаги трябва да са придружени и с период, за който се прави измерването. Пример за това е облогът, който Уорън Бъфет прави с портфолио мениджъри през 2007 година. Той се обзалага на 1 милион долара, че пасивен фонд, следящ S&P500, ще постигне по-висока доходност в следващите 10 години от други опити да бъде изпреварен пазара. От една страна, се говори, че Бъфет е сериозен привърженик на теорията на „Хипотезата за ефективния пазар“, но от друга, самият той нееднократно е правил точно обратното, изнамирайки аномалии в нея. Той е популярен с това, че успешно открива подценени компании, за да се издигне до най-успешния инвеститор за всички времена. Но връщайки се на залога, той в крайна сметка го печели. 10 години по-късно фондът, в който първоначално е инвестирал и впоследствие не е поглеждал, надзиравал, управлявал или пипал, е постигнал по-висока доходност от опитите на професионалните портфолио мениджъри, подбрали отделни компании в опита си да докажат, че пазарът може (лесно) да бъде изпреварен.
Друга причина да бъде толкова трудно да се изпревари пазарът се корени в емоциите. Обикновено те нанасят големи щети и подриват опитите на инвеститора, защото го правят податлив на грешки от импулсивни решения. Капаните, които дебнат, са много и съм засегнал темата в статията „Поведенчески модели и капани при инвестирането“.Представете си как инвеститорът, след като е направил трудната, почти невъзможна задача да открие разминавания в очакванията за дадена компания, трябва отгоре на всичко и да премине чрез слалом между тези капани и да устоява на саботажа на собствения си мозък, който непрекъснато се опитва да го изкара от пътя. Дали предишен успех, базиран на умения или пък случайност, няма да ни подлъже и заблуди в нашите собствени умения да разпознаваме възможности и за в бъдеще? Дали ще устояваме на натиска на останалото инвеститорско общество, което не вижда това, което виждаме ние, и в крайна сметка ще направим, каквото останалите правят, отказвайки се от печеливша позиция. Или пък ще проявим алчност, когато трябва да проявим търпение, или пък ще ни хване страх тогава, когато трябва да сме агресивни. А какво да кажем за болката и съжалението, които ни обхващат, когато нашите залози не излязат и очакванията ни за печалба бъдат шамаросани от прищевките и повратностите на пазара?
Изграждането на уравновесен характер е един непрестанен и дългосрочен процес, отнемащ години на непрекъснато самоусъвършенстване. Много инвеститори си водят дневници, в които записват не само финансова информация за компаниите, от които се интересуват, но и чувствата през които преминават, грешките които са направили, че и целите, които си поставят за изграждането на устойчив на пазарните бури характер. В този смисъл е добра идея да се четат не само книги, свързани с инвестиции, но и книги за самоусъвършенстване и справяне с емоциите. Ако щете, дори и книги по психология.
Сигурен съм, че заключенията сте успели да си ги направите и сами, но аз ще се опитам да помогна с тях като ги резюмирам. Изпреварването на пазара е трудно, но не е невъзможно. Ако сте нов инвеститор, моят съвет е да подходите умерено и внимателно да правите своите първи опити в изнамирането на компании и възможности отвъд инвестициите Ви във фонд, следящ широк индекс на икономиката. Опитни, професионални инвеститори не успяват в това, за което вие таите надежди, така че прохождайте постепенно в тази територия. И в никакъв случай не се отказвайте. Самите опити са път, преживяване и невинаги крайната цел е най-важното. Мечтите са именно за това, за да се следват. Понякога аз самият се ядосвам от нечия крайна позиция по въпроса, изказваща се против това да се правят подобни опити. Ако се разгледа статистиката за успешните бизнеси, може да се види, че болшинството от новоизлюпените компании претърпяват банкрут няколко години след основаването си. Това означава ли, че предприемачите трябва да се откажат и развитието в света да спре? Разбира се, че не. Така и тук. Пожелавам ви Успех!