През последните няколко години финансова свобода стана една много популярна фраза в инвестиционните кръгове. Доста се е писало и говорило за това какво е финансова свобода, но не толкова много за това какво не е. Затова реших да споделя някои от мислите си по този въпрос и да предложа малко по-критичен и различен поглед на темата. Целта ми, разбира се, не е да спра нечии стремежи, планове и мечти, а да предложа въпроси и поводи за размисъл.
Има две основни теми, които искам да засегна. Първата е свързана със скрития стрес и напрежение, което стремежът и мечтата за финансова свобода може да носят. Втората тема е свързана с това какво би трябвало да очаквате и какво се очаква от вас, ако искате да постигнете тази цел.
Психологическият аспект при инвестирането и чувствата, които изпитваме, докато се занимаваме с инвестиции, често биват подценени или напълно пренебрегвани. Обаче като обърнем внимание на тези въпроси и размишляваме върху тях, можем да открием някои скрити възможности и да разберем по-добре защо действаме по определен начин. Колкото повече опознаваме себе си, толкова по-успешни ще бъдем във всичко, с което се занимаваме, включително и във финансовите си дейности. Инвестирането в голяма степен представлява съревнование и всяко предимство, което успеем да получим, е добре дошло за нас. Нека разгледаме използването на тази фраза “финансова свобода” от гледна точка на това какви психологически процеси предизвиква у хората.
Независимо дали осъзнавате това или не, думите “свобода” и “независимост”, които са ключовите понятия в това словосъчетание, създават определено натоварване. Тъй като постигането на финансова свобода е процес, който се очаква да се случи в бъдеще, в сегашния момент може подсъзнателно да започнем да се чувстваме като затворници и финансово зависими. За някои хора това може да послужи като мотивация да предприемат конкретни действия за промяна на положението си, докато за други създава негативни усещания, психологически натиск и натоварващи очаквания. Често това може да доведе до недоволство от настоящия живот, който в момента водим, въпреки че нямаме истински основания за това, защото той е достатъчно добър. Неволно асоциираме нашия живот с ограничени възможности и зависимост. В резултат се създава един илюзорен контраст между това, което имаме в живота си в момента, и това, което бихме могли да имаме, ако мечтата ни се сбъдне. И този контраст създава неудовлетворение.
Представете си, че случайно попадате в компанията на финансово обезпечени хора, чиито възможности значително надвишават Вашите. В тяхната компания ставате свидетели на разговори за екзотични пътешествия, скъпи придобивки и луксозни преживявания, които не можете да си позволите. Слушате, а в главата Ви се въртят мисли като „А аз в понеделник сутрин трябва да съм в офиса“. Вероятността да се потиснете е голяма. Това е просто начинът, по който човешкият мозък функционира.
Има психологически състояния, добре изучени и описани в психологията, в които можем да изпаднем, например “социално сравнение” (Social comparison) – процес, при който несъзнателно сравняваме нашите възможности с тези на другите хора. И понеже вероятно цялото Ви богатство се равнява на една тяхна скъпа играчка, това Ви обезсърчава.
Друг психологически процес, който върви ръка за ръка с такива ситуации, е така наречената “тревожност относно социалния статус” (Status anxiety). Богатството е един от начините да се налагаме в обществото и с него се демонстрира успеха, който сме постигнали. Сравнявайки се с богатите, се чувствате неуспешни или поне не толкова успешни, колкото тях. Това също може да наранява и обезсърчава.
“Страх от осъждане” (Fear of Judgment) е още един психологически ефект, който се състои в това, че естествено се притеснявате в компанията на тези богаташи, че те ще ви гледат с високомерие, именно защото не ви смятат за достатъчно находчив да създадете богатство като тяхното.
И когато непрекъснато четете статии и слушате истории на хора, които говорят за постигане на финансова свобода, и когато всеки сайт, реклама или подкаст, свързан с инвестициите, споменава това словосъчетание, е трудно да не се повлияете. Изведнъж вашето ходене на работа от 8 до 5 може да ви се стори като един много неприятен начин да живеете живота си. Мечтата за ранно пенсиониране се превръща в стрес, самоизмъчване или може би фикс идея.
Нека сега погледнем един друг, още по-провокативен израз, отново свързан с финансовата свобода, но изказан по друг начин. Ако сте започнали да се занимавате или интересувате от инвестиции и финанси, няма как да не сте чували за The Rat Race или на български – омагьосаната въртележка. Фразата е популяризирана през ранните години на миналия век от американски автори, като ми попадна следният стих:
“Every day in the world’s great rat race
Millions of creatures with fur or with face
Fight for existence in a mad, jumbled race.”
А с риск да разваля творчеството на автора, ето моят превод:
„Всеки ден в най-големия омагьосан кръг на света
Милиони същества с козина или пък с лица
Се борят за живот в умопобъркана надпревара.”
Идеята на този израз е да опише живота на работническата класа, която сякаш е в порочен кръг, работейки безспирно за доходи, които обаче едва успяват да покрият разходите за същия този живот. За тези хора изглежда няма изход и те нямат възможност да опитат друго от това, което животът може да предложи, затънали в тази надпревара за оцеляване.
Както изразът „финансова свобода”, така и “Rat Race”, често се употребяват в книги, които целят да ви събудят и накарат да избягате от този порочен кръг. Мотивите зад това безспорно са положителни, но често се пренебрегва ефекта, който подсъзнателно се внушава или пък се има предвид, но не в полза на всички. Замислете се върху това. Първо, Ви наричат плъх (“rat” на английски) – животно, което живее в канализацията, еднообразно и ограничено, и второ, Ви натякват, че се блъскате в някакъв експериментален лабиринт, все едно сте жертва на някаква зловеща схема на хора, стоящи по-високо от Вас. Искате или не, когато чуете израза “Rat Race”, се гневите или започвате да недолюбвате сегашния си живот на лабораторен плъх. И това няма как да не започне да ви измъчва.
Една от известните книги, които веднага ми идват на ума, в която се използва подобна мотивация, е книгата “Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки. Изключително популярен, бестселър и мощен катализатор, който насърчава много хора да се отправят към финансова свобода. От друга страна обаче, тя може да бъде потискаща за тези, които не са напълно с предприемачески дух. Те не заслужават да се чувстват като плъхове и дори ако никой директно не ги е нарекъл така, самият израз, използван в книгата, косвено го прави. Той е умишлено провокативен. “The Rat Race” може да създаде чувство на безпомощност и отчаяние у някои хора и някои читатели може да не се почувстват особено възторжени, ако смятат, че не могат да използват методите, които Кийосаки предлага.
Стремежът да подобрите финансовото си състояние е естествен и човешки. Въпросът е да се развива в подходяща атмосфера, душевно състояние, нагласа и с добро разбиране за обстоятелствата около постигането му. Освободете се от прекалените очаквания, защото в наши дни, те сякаш са надвиснали с огромна тежест върху нас. Не всеки плъх трябва да се превърне в тигър, а и не е необходимо това да стане. Важно е, ако следвате тази мечта, да го правите с усмивка и желание, без да започнете да изпитвате негативни чувства спрямо живота си в дадения момент. Финансовата свобода не трябва да бъде бягство от настоящия ви живот, а само опит да го подобрите. Тя няма да донесе щастие, ако ви липсва в този момент.
От друга страна, смятам, че е важно да се защити ролята на така наречените обикновени хора (плъхове или финансови затворници, ако трябва иронично така да ги нарека). Те са тези, които на практика движат кораба напред. Те са в машинното отделение, което създава тягата и върти турбините. Реално те със своя ежедневен труд строят всичко в този свят. Може ли да се очаква, че всички хора на тази земя ще станат финансово независими в един момент в бъдещето? Всички те ли трябва да се пенсионират рано – на 50, 40 или 35 години? Ако стане така, кой тогава ще работи, ако всички ние вече не ходим на работа, не изработваме нищо и по цял ден се разхождаме, чудейки се какво да правим с времето си? Кой ще построи мост, сграда и ще подобрява света всеки един ден? Ако хората от машинното отделение се качат горе на капитанската палуба и искат да карат кораба, той ще спре. Затова е добре да бъдем удовлетворени от това, с което се занимаваме, без непрекъснато да съжаляваме, че не сме капитани на кораба. В това да бъдеш и да се чувстваш част от тези, които като мравчици всеки ден градят, също има чар, без да търсиш признанието на света или богатството и охолния живот, а тихо да живееш живота си с амбиции, които не е необходимо да бъдат крайни или затормозяващи.
Има хора, които се оплакват от работата си и за тях привлекателността на финансовата свобода става още по-силна. Но отново – това е илюзия и отклонение от истинския проблем. Ако се събуждаме сутрин с мисълта: “Кога най-после ще постигна финансова свобода, за да не трябва да ходя повече на работа?”, това само по себе си е признак, че нещо не е наред в живота ни. Ако не харесвате работата си, сменете я. Ако не харесвате колегите си, потърсете друга позиция. Ако не обичате да ставате рано, намерете работа с различни смени или такава, която ви позволява да работите от вкъщи. Ако парите не ви достигат, завършете курс, подобрете квалификацията си или направете краткосрочен план за бъдещето. Поемете отговорността да създадете среда около вас, която ви удовлетворява, вместо да мечтаете за финансова свобода, която уж ще ви освободи от текущите ви неудовлетворения, но дори не веднага, а някой ден в далечното бъдеще. Финансовата свобода не е избавление, рецепта или магическо преобразяване на начина на живот днес и сега.
Ето ви и една друга гледна точка по този въпрос. В крайна сметка, тъй като ресурсите на тази планета са ограничени, системата като цяло е затворена. Ако искате да не работите, това трябва да стане малко или много за сметка на другите, които ще поемат и вашия дял. Иначе казано, вие искате да получите или да си извоювате една привилегия, едно качване на раменете на останалите. Разбира се, това разсъждение може да ви се види като малко крайно и може да не сте напълно съгласни с него, но според мен е добре да го помислите и да го разгледате известно време. А ако трябва да стигна по-далеч и да докосна сърцата на други, какво да кажем за факта, че някои мечтаят за финансова независимост, за да не стават рано сутрин, докато има деца в Африка, които все още умират от глад? Но да не прекаляваме. Просто предлагам отправни точки и помагам да оцените живота си като така наречен финансово зависим човек от работната класа. Много вероятно е животът ви всъщност да е чудесен, такъв какъвто е, и стремежът да избягате от него може би не е необходим.
Не всичко в този живот трябва да се случи и несбъдващите се очаквания не трябва да се считат за неуспех и нещастие. Много от тези чувства са такива, през които аз съм преминал и крайностите на желанията и очакванията са ми добре познати. Мислите относно това как гледат на мен другите, дали ме смятат за успешен, както и дали аз се виждам като такъв, са измъчвали и моето съзнание. С течение на годините се опитвам да съм по-благодарен за това, което имам, и въпреки че продължавам да имам силни амбиции, зная, че те не трябва да се реализират на всяка цена. И по този начин живея много по-спокойно.
Реално, не всеки има волята да развие и прояви качествата, необходими за постигане на мечтите си и категоризирането му от обществото като неуспял дразни. Ще завърша тази първа тема с припомнянето, че на повърхността – в новините, в социалните мрежи винаги изплуват най-известните и най-успелите хора. Това отново предизвиква социално сравнение, за което вече споменах и нашите мисли отново се отправят в негативна посока. Какъв е шансът да станем следващият Бил Гейтс или Илон Мъск? Какъв е шансът вие да сте следващите Бъроуз или Зукърбърг? Вероятно те са близки до нула. Но поради факта, че медиите ни заливат с новини за тези хора от “високо ниво“, а не за обикновените, ние правим изкривено сравнение, в резултат на което страдаме.
В България често насърчаваме децата си с “давай, стегни се” по време на футболен мач, докато в държавата, в която живея, често чувам да се казва “relax, calm down” – “отпусни се“, което е точно обратното. Въпросът е: „Кое е по-полезно – напрежението или успокоението?“. Кое според вас дава по-големи шансове за успех, ако знаем за какво се борим, знаем своята цел и се стремим към нея? Аз вярвам, че със спокойствие и без неудовлетворение, без да се тормозим, имаме шансове да стигнем по-далеч. В този смисъл тази статия не е пораженческа. Тя няма за цел да препоръчва да се борим за 8-мо, 18-то или 50-то място в състезанието на финансовия успех, а да се борим за първо, но без да влачим тежък психологически товар, който да ни спъва на всяка крачка. Също така е важно да приемаме по-спокойно позицията, на която се намираме в момента.
Сега ще се фокусирам върху втория въпрос, който ме интересува, а именно как можем да постигнем финансова свобода. За да отговорим на този въпрос, нека пак обърнем внимание на групата богаташи, за които споменах по-рано. Може би сте се замисляли как някои хора успяват да създадат своето богатство. Има няколко основни начина, по които това може да се случи. Нека поговорим малко за това.
Един от начините за забогатяване е наследяването на богатство. Този подход обаче не ни дава много възможности за разговор, тъй като обикновено той не зависи от нас и няма как да контролираме този процес, така че нека оставим това на късмета на хората, които наследяват богатство, и се освободим от мисълта, че те са по-успешни от нас във финансовата сфера.
Следващият начин за придобиване на богатство е да разполагате с изключителен и уникален талант, като например футболният гений Лионел Меси или певицата Бионсе. Ако притежавате подобен вроден талант, който може да предложите на света, това може да ви направи финансово независими и да ви помогне да създадете значително богатство, подобно на тях. Важно е да отбележим поговорката „усилията побеждават таланта, когато талантът не работи усилено“ (hard work beats talent when talent doesn’t work hard). Затова и ако Лионел Меси и Бионсе не бяха работили упорито и не бяха развивали своите таланти, нямаше да постигнат финансови успехи. Възхищавам се на такива хора първо заради удоволствието, което изкуството им ми дава, и второ заради усилията, които са положили, за да го развият.
Това ни отвежда към последния начин за постигане на богатство – начинът, по който вероятно повечето от нас следват или ще последват, ако целта ни е да постигнем финансова свобода. Този подход е работа. Непрекъснатата работа и упоритост са ключови. Ако имате съмнения по този въпрос, можете да проведете собствено проучване. Но ако се доверявате на моите думи, нека продължим напред и разгледаме какви изводи можем да направим от това.
Извод 1 – За да стана финансово независим и да не работя, трябва да работя усърдно.
Трябва не само да работя, но и да работя повече и по-упорито. Можете да си го представите така: вие ще си изработите работата за този живот предварително – в периода преди постигането на финансова свобода. Работата не бива да ви се размине. Вероятно ще се съгласите с мен, че финансовата свобода е привилегия. Ако искате да се борите за тази привилегия и да имате нещо повече от останалите, които са финансово зависими, то трябва да положите повече усилия от тях. Иначе казано, за да постигнете изключителни резултати – било то финансови, спортни или други – са необходими изключителни усилия. Не може да очаквате без да вложите всичко от себе си да достигнете финансова свобода автоматично. Има абсолютна пропорционалност между усилията и резултатите. Така както при хазарта всеки може да има късмет в отделен момент, в дългосрочен план, например в рамките на един човешки живот, никой не може да разчита само на късмета за постигане на целите си. В дългосрочен период личностните качества и упоритите усилия са тези, които надделяват.
Извод 2 – Повечето хора, които са постигнали богатство чрез работа, са платили сериозна цена.
Цената понякога може да бъде доста висока. Тези богаташи обикновено плащат за своето богатство с пълна отдаденост на работата си, дълги работни дни, напрежение, стрес, тревоги и липса на здрав сън. Могат да се наблюдават нарушени социални контакти, недостиг на свободно време за удоволствия, липса на здраво семейство и близка връзка с децата. Ако се поинтересувате допълнително, ще откриете, че едно от най-големите съжаления на възрастните богати хора е, че не са прекарали достатъчно време със семействата и приятелите си. Колкото по-голямо е богатството, толкова по-голям натиск се получава от обществото и медиите. Голямото богатство води до известност и оттам до допълнително социално напрежение и критика, което често се пренебрегва от тези, които се стремят към такова. Големите привилегии водят до по-големи отговорности.
Това ми напомня да отбележа, че в живота много неща са компромисни и балансът е въпрос на лична преценка и удобство. Ако искате да сте изключително богати, цената за това може да бъде висока, а може би и прекалена за вас. Създайте си нагласата, че допълнителните усилия и лишенията ще бъдат повече от тези, които не гонят финансова свобода. Така работи светът и рядко шансът или късметът се намесват, за да подарят финансова независимост. Тя трябва да се заслужи. Заслужава се, когато проявите необходимите качества, за да постигнете това.
Според мен финансовата свобода обикновено идва като вторичен продукт. Тя не би трябвало да бъде основната цел и стремеж, а по-скоро резултат от нещо, което създавате за света и от което хората имат полза. Вместо да се фокусирате върху натрупването на богатство, по-скоро насочете съзнанието си към това каква стока, услуга или удоволствие да дам на хората. Мислете за начини да направите живота им по-удобен и по-лесен, да решите някои от проблемите им, да ги вдъхновите, разсмеете или зарадвате и да им помогнете в трудни моменти. Колкото по-глобален проблем решите, толкова по-голяма ще бъде наградата за вас, независимо дали е емоционална или финансова. Най-често е и двете. Ако разгледаме най-богатите хора в света, ще видим, че много от тях са станали такива, защото са намерили решение на определени човешки нужди. Илон Мъск разработи и популяризира компании за платежни услуги, електрически автомобили и космически изследвания. Бил Гейтс създаде софтуера за новата ера на човечеството и т.н. Това са само примери, далеч от идеалните, но ако се замислите, ще видите, че това разсъждение е вярно. Приложете го, към който и да е от вашите любими успешни хора, които са постигнали богатство чрез труд. Фокусът и мотивацията ви не трябва да бъдат само парите, а това, което ще създадете. В противен случай може да се получи изкривяване на целите и нещата да изглеждат обърнати наопаки.
Има хора, които се възползват от човешките слабости, за да натрупат пари – например като създават хазартни компании, които използват естествената склонност на хората към рискове и допаминовата реакция, която стимулира и забавлява мозъка ни, когато участваме в хазартни игри. Въпреки че не бих искал да се фокусирам на такива хитри методи за забогатяване, трябва да се признае, че тъй като съществува определена нужда, някой трябва да я задоволи, което също може да се счита за полезно за обществото. Така че не изключвам тези пътища за постигане на финансова свобода, ако те съответстват на вашите морални принципи.
Искам да завърша тази статия като припомня, че стремежът ви към финансова независимост трябва да носи удовлетворение и да се разглежда като пътешествие, а не като заветна цел. Както се очаква да отивате на работа не само за да плащате сметки, но и да създавате стойност или да развивате себе си и света около вас, така трябва да подхождате и към стремежа си за финансова свобода. За да постигнете свобода или ранна независимост, действайте с позитивна нагласа и енергия. Ако този стремеж ви създава напрежение, страх или пречи на съня ви, може да се наложи да преоцените своя подход или да приемете, че това ще бъде цената, която ще платите, за да получите привилегии.
Стремежът към финансова свобода е дълготраен и маратонен процес, в който не трябва да забравяте да се наслаждавате на момента и гледките по този път. Не се заблуждавайте, че финансовата независимост ще ви освободи напълно от работа. Дори и практически да не се налага, вие пак ще работите, защото ще сте се научили да работите. Няма да получавате удовлетворение от живота, ако само се мотаете по цял ден из къщи по чехли или дори и ако обикаляте непрестанно по света.
Финансовата независимост не може да замени нашата нужда от работа. Не само работата има нужда от нас, но и ние имаме нужда от нея. Философи като Аристотел, Кант и Сартър твърдят, че работата придава смисъл и цел на живота ни. Тя ни кара да сме горди и удовлетворени, че сме развили своя земен потенциал, и доволни, че сме допринесли нещо на света.
